Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Ти ме прекъсна и отвлече вниманието ми със секс, следователно вината е твоя.
— Определено не съм използвала секса, за да… — Тя замълча и въздъхна. Джордън й се усмихваше, за което не би могла да го упрекне. — Дай чипса насам.
Вместо това той пристъпи към леглото, седна и се облегна на възглавницата.
— Ела да си го вземеш.
Пъхна ръка в пакета, извади шепа чипс и започна да хрупа.
— Скрийнсейвърът ти ме изнерви. Станах разногледа.
Дейна си придаде нехаен вид, настани се на леглото и грабна чипса от ръката му.
— И аз го мразя. — Джордън захапа ябълката и й подаде кока-колата. — Наистина ли искаш да знаеш какво става по-нататък?
— Проявявам известно любопитство. — Тя отвори кутията и отпи голяма глътка. Хапна малко чипс, размени го за ябълката, а после обратно. Остана невъзмутим, което бе вбесяващо. — Е, добре, кой е героят? Какво го преследва? Как е попаднал там?
Той взе кока-колата. „Едва ли има нещо по-приятно от интереса на човек, който споделя любовта ти към книгите, към една от твоите“, помисли си той. Ако добавеше и факта, че събеседничката му е гола сексапилна жена, удоволствието бе неизмеримо.
— Дълга история. Да кажем, че е мъж, който е допуснал грешки и търси начин да ги поправи. С течение на времето разбира, че не съществуват лесни отговори, а истинското изкупление има тежка цена. Любовта, която е всичко за него, го кара да реши, че си струва да плати тази цена.
— Какво е направил?
— Предал е една жена, убил е един мъж. — Джордън хапна още чипс и се заслуша в дъждовните капки, които барабаняха по перваза. Сякаш долови в този звук шума на гората от фантазиите си. — Досега се е опитвал да намери оправдание и за двете. Може би е имал. Но дали причините са били основателни?
— Ти пишеш книгата, би трябвало да знаеш.
— Не, той трябва да го разбере, което е част от цената на изкуплението. Неведението го преследва, както онова, което го дебне в гората.
— Какво го дебне?
Той се засмя.
— Прочети книгата.
Дейна отново отхапа от ябълката.
— Много удобен метод да осъществиш продажба.
— Човек трябва да изкарва прехраната си. Дори ако твори „посредствена и предсказуема комерсиална литература“. Една от твоите кратки рецензии за работата ми.
Дейна изпита чувство за вина, но веднага го потисна.
— Аз съм библиотекарка. Бивша библиотекарка — поправи се тя. — А скоро ще стана собственик на книжарница. Ценя всички книги.
— Но не еднакво.
— Това е по-скоро въпрос на лични предпочитания, отколкото на професионално мнение. — Искаше й се засрамено да наведе глава. — Комерсиалният ти успех определено сочи, че пишеш книги, които задоволяват масовия вкус.
Той поклати глава и почувства нужда да запали цигара.
— Никой не умее да закопава с подобни половинчати хвалби като теб, Дейна.
— Не исках да прозвучи така.
Бе на път да закопае себе си, но за нищо на света не би признала, че е почитателка на книгите му, докато седи гола в стаята му и хапва чипс. И на двамата би им се сторило нелепо.
Дори и да изразеше искрено одобрение, би прозвучало като ласкателство.
— Правиш това, с което винаги си искал да се занимаваш, Джордън, и постигаш успех. Би трябвало да се гордееш със себе си.
— Няма спор. — Той допи кока-колата, остави кутията и обхвана глезена й. — Все още ли си гладна?
Облекчена от смяната на темата, Дейна затвори пакета и го пусна да падне на пода до леглото.
— Всъщност… — започна тя и се нахвърли върху него.
Не биваше да се чувства толкова дълбоко засегнат и се ядоса на себе си заради това. Не се надяваше всички да харесват творбите му. Отдавна бе престанал да взема твърде навътре лошите отзиви на критиците и от време на време по някоя неодобрителна забележка от читател.
Не бе докачлив, темпераментен творец, който изпада в паника при всяка критика.
Но ниското мнение на Дейна за книгите му го караше да изпитва мъчителна болка.
Застана до прозореца и се замисли. По-трудно бе да приеме тази тактичност, това любезно потупване по рамото, отколкото хапливите й забележки за таланта му и пренебрежителното й отношение към жанра, в който твори.
Пишеше трилъри, често с привкус на нещо друго, които Дейна заклеймяваше като шаблонен комерсиализъм, който допада на читатели с най-нисък интелект.
Би могъл да понесе това, ако тя бе сноб, почитател на елитарната литература, но далеч не бе така. Дейна просто обичаше книгите. Апартаментът й бе препълнен и имаше невероятно разнообразие от жанрове.
Но не бе видял сред тях нито едно произведение на Джордън Хоук.
Определено се чувстваше засегнат.