Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Чу звук. Вляво от себе си. Сякаш мъглата шумолеше като завеси, през които се провира. Скри се сред дърветата, притиснал гръб към кората на едно от тях.
„Битка или бягство?“, запита се той.
— Какви са тези игрички?
— Господи. — Изтръгнат от света на съзнанието си, откъсна очи от екрана и пръстите му спряха да препускат по клавишите.
Внезапният преход накара кръвта да запулсира в ушите му, когато прикова поглед в Дейна.
Стоеше на прага на стаята му и очите й имаха подозрителен израз.
— Игричката, с която изкарвам прехраната си, се нарича писане. Върви си, ела по-късно.
— Говоря за цветето и имам не по-малко право от теб да бъда тук. Това е къщата на брат ми.
— Да, а тази стая в къщата на брат ти в момента е моя.
Тя огледа обстановката с пренебрежение. Имаше легло, все още неоправено, тоалетката от собствената й детска стая, която бе подарила на Флин за новия му дом, и отворен куфар на пода. Бюрото, на което работеше Джордън, бе принадлежало на брат й, когато бе ученик в гимназията. Няколко от чекмеджетата му липсваха. До лаптопа бяха струпани папки и книги, кутия цигари и метален пепелник.
— Повече прилича на склад — отбеляза тя.
— Не е нужно да бъде красива.
Джордън спокойно посегна към цигарите.
— Ужасно глупав навик.
— Да, да, да. — Запали една и нарочно изпусна дима. — Половин кутия на ден, главно когато работя. Махни се от главата ми. Защо си толкова ядосана? Мислех, че жените обичат да получават цветя.
— Изпратил си ми една червена роза.
— Точно така.
Джордън се вгледа в нея по-внимателно. Косите й бяха пригладени назад, което го наведе на мисълта, че е работила. Не бе сложила грим, което издаваше, че не е имала намерение да излиза от дома си. Бе облечена с избелели джинси, памучен пуловер и черни ботуши с изтъркан ток.
Доколкото я познаваше, стигна до извода, че планове те й за деня са били да работи вкъщи, но изведнъж е грабнала първия чифт обувки, които са й попаднали, защото е бързала да дойде.
А това означаваше, че цветето е изиграло ролята си.
— Една червена роза би трябвало да се тълкува като романтичен знак.
Казвайки това, той се усмихна малко самодоволно.
Дейна влезе и заобиколи куфара.
— Твърдиш, че ти е напомнила за мен. Как да го разбирам?
— Висока, стройна и секси, с неустоим аромат. Какъв е проблемът, Дългучке?
— Слушай, на срещата в събота успя да ме впечатлиш. Представи се блестящо. Но ако мислиш, че ще ме спечелиш с една скъпа вечеря и една червена роза, жестоко се лъжеш.
Забеляза наболата брада и неоформените му коси. Винаги бе трудно да устои на този небрежен вид.
Не можеше да забрави изражението му, преди да усети присъствието й. Полусънен, полуотнесен. Стиснатите му устни издаваха непоколебимост.
Трябваше да се хване здраво за касата, за да сдържи желанието си да се втурне към него и да захапе тези устни.
А сега просто я гледаше със загадъчна усмивка. Не знаеше дали да го удари, или да се хвърли на врата му.
— Вече не съм наивна хлапачка и… На какво се смееш?
— Успях да те накарам да дойдеш тук, нали?
— Няма да стоя дълго. Наминах само за да ти кажа, че няма да постигнеш нищо.
— Липсваше ми. Все по-ясно осъзнавам колко много.
Сърцето й трепна, но тя упорито отказа да му обърне внимание.
— И така няма да ме трогнеш.
— А как?
— Не е зле, за разнообразие, да опиташ просто да бъдеш откровен. Да кажеш това, което мислиш, без да се правиш на галантен. Впрочем, кавалерските ти жестове са клишета — добави Дейна, когато Джордън угаси цигарата и се изправи.
„Но винаги действат — помисли си тя. — Навярно затова са се превърнали в клишета“.
— Добре. — Застана пред нея, вкопчи пръсти в пуловера й и я притегли към себе си. — Не преставам да мисля за теб, Дейна. Понякога успявам да те скътам дълбоко в съзнанието си, но оставаш там. Като тресчица, която не мога да извадя.
— Опитай, изтръгни ме. — Вирна нос. — Давай.
— Харесва ми да бъдеш в мислите ми, което ме превръща в мазохист. Приятно ми е да те гледам тук мокра и намръщена. — Протегна ръка, развърза косите й и ги обхвана с пръсти там, където ги бе придържал ластикът. — Искам да си легна с теб, още сега. Да впия зъби в плътта ти, да потъна в теб. После искам това да се повтори отново. — Наклони глава и остана загледан в очите й. — Как се справям с откровеността?
— Не е зле.
Десета глава
Джордън продължи да се взира в нея и се опита да прецени настроението й.