Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Положи усилие да се успокои.
„Жажда за кръв и задрямала съвест“. Да, това бе подходящо описание за силите, които движеха Кейн.
Ревност, завист, злоба, предателство и амбиция. Това, за което Яго знаеше, а Отело бе в неведение. Кейн в ролята на Яго? А богът-крал — на Отело? Кралят не бе убил никого, но бе загубил обичаните си дъщери заради лъжи и амбиция.
А пиесата… определено в нея имаше и красота, и истина, и смелост. Дали тя бе ключът?
Дейна реши да действа систематично. Претърси книгата и подвързията й, остави я и направи същото със своето копие. Отново седна и внимателно препрочете цялата сцена.
Можеше да намери и други издания на пиесата. Щеше да отскочи до книжарницата в търговския център и да прерови и тях. В понеделник отново щеше да опита късмета си в библиотеката. Стана и закрачи из апартамента си.
Навярно в района на Вали имаше десетки екземпляри на „Отело“ в различни форми. Щеше да посети училищата и колежа. Да почука на всяка врата, зад която би могла да открие нещо.
— „Удави се!“ — повтори тя. — Мамка му.
Отново взе чантата си, готова да тръгне към търговския център още сега.
Тъкмо бе дръпнала входната врата с все сила, когато осъзна какво става. Собствената й ярост я тласна две крачки назад, преди да затръшне вратата.
Държеше се глупаво. Идиотски. Кой бе написал думите на стената? Кейн. Лъжец, цитиращ друг лъжец. Това не бе насока, а подвеждане с цел да я отклони от верния път. Беше се хванала.
— По дяволите! — Запрати чантата си към другия край на стаята. — Пълна лъжа или изопачаване на истината? Какво направи той?
Щом се поуспокои, отиде да вдигне чантата. Трябваше да разбере. Все пак щеше да се разходи до търговския център.
Когато отново се прибра, Дейна си помисли, че едва ли до края на деня ще се почувства по-спокойна, след като бе прекарала сутринта в тичане за зелен хайвер, но поне следобедът в компанията на Малъри и Зоуи щеше да бъде приятен. Ако не друго, щяха да се позабавляват по женски.
Щяха да хапнат, да си поговорят, а когато Дейна им се бе обадила, за да ги покани, Зоуи бе обещала и педикюр.
Не би било зле.
Отнесе в кухнята китайската храна, която бе взела на връщане, спря до плота и се замисли.
Призна пред себе си, че все още е неспокойна. Не бе възвърнала увереността си. Ехото на страха от сутринта отзвучаваше в съзнанието й, а и не бе преодоляла гнева заради заблудата, в която бе изпаднала.
Влезе в банята, извади от аптечката опаковка тиленол за ободряване и глътна две таблетки.
Може би това, от което имаше нужда, бе дрямка, а не компания. Но въпреки главоболието и лекия световъртеж точно сега не искаше да остава сама.
Почти излетя към вратата при първото почукване.
— Добре ли си? — Зоуи влезе, остави на пода чантите, които носеше, и я прегърна. — Извинявай, че се забавих толкова.
— Не се безпокой. Всичко е наред. — „Това действа доста по-добре от дрямка“, осъзна Дейна. — Радвам се, че си тук. А Саймън?
— Флин го взе със себе си. Много мило. Двамата с Джордън ще го заведат у Брадли. Ще потича с Мо, ще поиграе с тях, ще хапнат вредна храна и ще погледат футбол. Саймън беше въодушевен. Мал не е ли дошла? Тръгна преди мен.
— Точно зад теб. — Малъри забързано прекоси площадката и подаде кутия от сладкарница, преди да прекрачи прага. — Отбих се да купя шоколадови сладки. С двоен пълнеж.
— Обичам ви, момичета. — Гласът на Дейна затрепери и ужасена, тя потърка очи. — Господи, по-зле съм, отколкото предполагах. Скапан ден.
— Седни, скъпа. — Зоуи я поведе към дивана. — Почини си. Ще ти приготвя нещо за хапване.
— Има китайска храна. В кухнята.
— Чудесно. Просто се отпусни, а ние с Малъри ще се погрижим за всичко.
Извадиха чинии, свариха чай, завиха краката й и направиха още няколко неща, за които жените инстинктивно се сещат, когато се стараят да успокоят някого.
— Благодаря ви. Искрено. Не знаех, че съм толкова близо до срив. Онова копеле успя да ме разтърси.
— Разкажи ни какво стана.
Малъри погали косите й.
— Отидох на нашето място да побоядисвам, защото, като се събудих, бях в ужасно настроение и трябваше да се заловя с нещо. — Дейна хвърли поглед към Малъри. — Извинявай, че доведох Мо да ви събуди толкова рано.
— Няма проблем.
— И така… — Успокои гърлото си с глътка чай. — Започнах да боядисвам. Почувствах се добре и се унесох в мисли как ще изглежда книжарницата. Тогава се появи той.
Продължи да разказва, опитвайки се да говори свързано, но Зоуи я прекъсна с гневна ругатня.
— Пълни глупости! Долна лъжа. Разбира се, че има хора, които държат на теб. Той не знае нищо, по дяволите.