Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Просто засяга слабите ми места. Разбирам това. Бях разстроена, когато напуснах библиотеката, макар и да не исках да го призная. За миг ми хрумна, че работата, която съм вършила там, не е била от значение за никого, освен за самата мен. Използва подобни мисли и ги прави натрапчиви и мъчителни.
Отново взе чашата си и им описа как бяха изглеждали помещенията в завършената й книжарница.
— Беше представата ми за съвършена обстановка — каза Дейна. — Не осъзнавах, че е напълно изградена в съзнанието ми. Не само обликът, а и атмосферата. Беше пълно с клиенти, разбира се. — Трапчинките на бузите й се откроиха за миг. — Опита се да ми внуши, че мога да получа това само ако той ми го даде. Не успя да ме убеди, защото зная, че ще го постигнем сами. Е, може би сградата няма да се пука по шевовете от клиентела, но атмосферата ще бъде същата. Защото става дума за моята книжарница. За нашата фирма. Ще успеем.
— Дяволски си права.
Зоуи седна на пода до нея и притисна коляното й.
— После ми напомни за Джордън. Трябва да си взема сладка, преди да продължа. — Наведе се и грабна една от чинията, в която Малъри ги бе подредила. — Бяхме във великолепна спалня, за каквато винаги съм мечтала. Всеки си изгражда представа за идеалната стая, която би искал да има един ден, нали? Джордън беше коленичил в краката ми като роб. Със сълзи на очи ми се обясни в любов и заяви, че не може да живее без мен. Никога не би изрекъл подобни глупости. Понякога си фантазирах, че ги казва, след което го ритвам в зъбите. Нещо като отмъщение. — Дейна въздъхна. — Господи, дори ме подкани да го ритам, да го удрям или каквото поискам. — Замълча, когато чу смях, и стрелна Зоуи с поглед. Устните й трепнаха. — Е, може би е смешно, като си помисли човек. Хоук да ридае в краката ми и да обещава, че ще ме боготвори до края на живота си.
Малъри реши, че е време и тя да си вземе сладка.
— С какво беше облечен?
След дълга пауза Дейна избухна в смях. Изведнъж цялото напрежение и болка изчезнаха.
— Благодаря. Господи, всеки момент щеше да заплаче като бебе. Дори се почувствах виновна, защото сцената приличаше на някои ситуации, които си бях представяла. Как той осъзнава грешката си, допълзява при мен и ме моли на колене. Знаете ли, подобни фантазии носят утеха. Но мога да ви уверя, че е ужасно, когато се превърнат в реалност, или поне така изглежда. Накрая пратих Кейн по дяволите и се върнах там, откъдето бях тръгнала.
Зоуи свали обувките й и започна да разтрива ходилата й.
— Наистина скапана сутрин.
— Това не е всичко. На стената се появи надпис с нещо мазно и черно: „Удави се!“ Замазах го с боя.
— Подъл номер. Опитва се да ти напомни за острова и бурята — промърмори Зоуи. — Само те сплашва, това е. Дори не те е накарал да повярваш, че виденията ти са реалност. Знаела си, че са негово дело.
— Не, според мен целта му е била друга — замислено сподели Дейна. — Изпробва нова тактика. А надписът не е свързан с острова, а е реплика от „Отело“. Сетих се за нея почти веднага, а сега съм убедена, че е очаквал точно това. Излетях от къщата като луда, за да дойда тук и да я намеря. Да потърся ключа в книгата.
— Реплика от книга? — Зоуи се завъртя и взе едното копие от масата. — Не зная как може човек да помни такива неща. Това е талант. Но защо Кейн би те насочил към ключа?
— Съобразителността също е талант — въздъхна Дейна. — Отначало се подведох. Не мислех за нищо друго, освен за откъса от пиесата и за идеята си, че Кейн в много отношения прилича на Яго. Затова хукнах, почти сигурна, че ключът ще падне право в треперещата ми ръка. — Дори когато най-сетне прозрях замисъла му, реших да проверя. Така пропилях половин ден.
— Не е пропилян, щом накрая си проумяла каква е целта му. Разбрала си, че лъже за книжарницата — изтъкна Малъри. — „Открий истината сред неговите лъжи“. Точно това се е случило. Успяла си. Досетила си се, че надписът на стената е бил опит да те отклони от верния път. Но ако не беше проверила тази следа, нямаше да бъдеш сигурна.
— Мисля, че си права. Все пак ще преровя всяко томче с пиесата, до което се добера.
— Ще ти кажа кое е най-важното, което си осъзнала днес. — Малъри я потупа по коляното. — Истината, че трите заедно сме въвлечени в тази история. Затова ни се обади. Разбрала си още, че каквато и утеха да са ти носили фантазиите, когато си била наранена и ядосана, всъщност не би искала Джордън да се държи като роб.
— Е… можа би само за ден-два. Особено ако Зоуи го научи да масажира крака. — Дейна наведе глава назад и се опита да се отпусне. — Истината е… че съм влюбена в него. Жалък глупак. — Последва дълга въздишка. — Не зная какво да правя.