Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Ехидната усмивка на Пийбоди помръкна.
— Не знам дали ще успея да се справя с онези дървени глави.
— Ти си още по-твърдоглава от тях. — Ив извади диска и го пъхна в джоба си. — Обади ми се веднага, след като го осигуриш.
— Слушам. Но може би ще се наложи да потърсим помощта на експерт в тази област.
— Мисля, че се досещам кой ще ни помогне. — Ив си беше спомнила за Риана. — Хайде, заемай се за работа.
— На вашите заповеди, лейтенант.
Девета глава
Когато Ив застана пред заключената врата на частния кабинет на Рурк, й хрумна, че по време на десетте години служба в полицията никога не беше нарушавала правилника. Но ето че сега се готвеше да го стори и при това не изпитваше никакво угризение на съвестта.
Питаше се дали е вярна максимата, че целта оправдава средствата и само въпросните „средства“ са незаконни. Действително компютрите в кабинета на Рурк не бяха регистрирани и не бяха включени в специалната система, което означаваше, че са незаконни, но представляваха последното постижение на електрониката. Компютрите в полицейското управление бяха морално остарели още преди да ги инсталират, особено онези в отдел „Убийства“, на който се отпускаше мизерен бюджет.
Докосна дискетата в джоба си и пристъпи от крак на крак. После си каза: „По дяволите! Ако спазвам всички правила, никога няма да разреша този случай.“ Притисна длан към екранчето на системата за сигурност и изрече:
— Лейтенант Ив Далас.
Бравите тихо изщракаха и тя се озова в огромния кабинет, който напомняше информационен център. Огромните прозорци бяха закрити с щори, които предпазваха сложните уреди от слънчевите лъчи и от любопитните погледи на пътуващите с въздушните превозни средства. Помещението тънеше в мрак. Ив нареди да се включи осветлението, заключи вратата и се приближи към огромния, подковообразен плот.
Рурк беше програмирал преди месеци отпечатъка от дланта й в системата, но никога досега тя не я беше използвала сама. Въпреки че вече бяха женени, все още се чувстваше като натрапница в дома му.
Седна на крайчеца на стола и го доближи до плота, сетне нареди на единия компютър да се включи. Дочу тихото жужене на първокласния уред и въздъхна от удоволствие. След секунди дискът й беше декодиран и разчетен.
— Защитната система на главния полицейски компютър си я бива — презрително избърбори тя. — Включи големия монитор на стената. Покажи данните за Фитухю, файл 12871 и за Матиас, файл 30912.
Информацията се появи на огромния екран. Ив беше толкова въодушевена, че забрави чувството за вина. Приведе се и внимателно проучи рождените дати, данните за финансовото състояние на адвоката и на инженера, за политическите им пристрастия и за навиците им. След няколко минути разочаровано промълви:
— По дяволите, помежду им няма нищо общо! — Внезапно вниманието й беше привлечено от един сектор. — И двамата са обичали да се забавляват. Имали са слабост към различни игри и програми за прекарване на свободното време. Както междувпрочем още седемдесет процента от населението на нашата планета. — Въздъхна и нареди на компютъра: — Искам снимките на мозъците на субектите от двата заредени файла. Увеличи необяснимите аномалии.
Присви очи, разгледа изображенията и си помисли: „Тук Фитухю и Матиас си приличат като близнаци. И при двамата вдлъбнатинката е на едно и също място и с еднаква форма.“
— Компютър, анализирай аномалията и я обясни.
НЕДОСТАТЪЧНА ИНФОРМАЦИЯ… ТЪРСЯ В МЕДИЦИНСКИТЕ ФАЙЛОВЕ… МОЛЯ ИЗЧАКАЙТЕ ЗА АНАЛИЗ.
— Проклетите машини казват едно и също. — Тя стана и закрачи напред-назад, докато компютърът „мислеше“.
Когато вратата се отвори, подскочи и се изчерви.
— Здравей, лейтенант — поздрави я Рурк.
— Здрасти. — Тя пъхна ръце в джобовете си. — Аз… компютърът в службата ми се повреди, а това сведение ми трябваше спешно… затова реших да побързам, защото по-късно апаратурата може би ще ти бъде необходима…
— Престани да се оправдаваш. — Очевидното й притеснение му се стори забавно. Приближи се до нея, наведе се и нежно я целуна. — Разрешил съм ти да използваш апаратурата винаги, когато пожелаеш. Или пък си гузна, защото си се опитвала да научиш някоя моя тайна?
— Не е онова, което си мислиш. — Усмивката му я притесни още повече. — Трябваше ми истински компютър, не онези консервни кутии, които имаме в полицията. Мислех, че ще се прибереш след няколко часа.
— Успях да взема совалката, която излиташе в по-ранен час… Имаш ли нужда от помощ?
— Не. Не знам. Може би. Престани да се хилиш!
— Дразня ли те? — Той се усмихна още по-широко, прегърна я и пъхна ръце в задните джобове на джинсите й. — Разбрах, че си обядвала с доктор Майра.