Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Тя се намръщи.
— Винаги ли знаеш какво правя в твое отсъствие?
— Опитвам се да науча. Всъщност разговарях с Уилям и той спомена, че Риана те е видяла в ресторанта с доктор Майра. За какво си говорихте — по работа или просто се забавлявахте?
— Бих казала, че съчетавахме полезното с приятното. — Тя повдигна вежди, когато усети ръцете му върху задните си части. — Работното ми време още не е изтекло. Внимавай, защото в момента пощипваш по задника едно ченге!
— Това ме възбужда още повече. — Рурк я целуна по шията. — Искаш ли да нарушиш няколко точки от служебния правилник?
— Вече съм ги нарушила — прошепна тя, но инстинктивно отметна глава, замаяна от целувките му.
— В такъв случай няма от какво да се притесняваш. — Измъкна ръце от джобовете й и обгърна с длани гърдите й. — Господи, опиянявам се, когато те докосна! — Отново зацелува шията й, устните му постепенно се приближаваха към нейните. В този момент компютърът избръмча:
АНАЛИЗЪТ Е ЗАВЪРШЕН. КАК ЖЕЛАЕТЕ ДАННИТЕ: ИЗПИСАНИ НА МОНИТОРА ИЛИ ИСКАТЕ ДА ГИ ЧУЕТЕ?
— На монитора — нареди Ив и се изтръгна от прегръдките на съпруга си.
— По дяволите — въздъхна Рурк. — Замалко да успея.
— Това пък какво е? — Ив сложи ръце на кръста си и се втренчи в екрана. — Нищо не разбирам.
Рурк се примири с мисълта, че не ще успее да я вкара в леглото, приседна на ръба на плота и се загледа в монитора.
— Доколкото разбирам, това са предимно медицински термини. Някакъв белег от изгаряне. Имаш ли представа за какво става дума?
— Не съвсем. — Тя замислено подръпна крайчеца на ухото си. — Какво ще си помислиш, ако ти кажа, че двама мъртъвци имат еднакви белези в предната част на мозъчните им полукълба.
— Че са били наранени по време на аутопсията.
— Изключено е. — Тя поклати глава. — Аутопсиите са извършени в различни морги и от различни патолози. Освен това белезите не са на повърхността, а вътре в мозъка и са големи колкото главичката на топлийка.
— Каква е връзката между двамата мъртъвци?
— Никаква. Абсолютно никаква. — Поколеба се, сетне сви рамене. Вече нямаше друг изход, освен напълно да му се довери. — Познаваш единия. Това е автотронния инженер от „Олимп“.
— Матиас ли? — Той се изправи и лицето му помръкна. — Защо се занимаваш със самоубийството на „Олимп“?
— Не го разследвам официално. Подозирам нещо и искам да го докажа. Компютърът прави едновременен анализ на мозъците на Матиас и на Фитухю. Ако Пийбоди успее да се пребори с бюрократите във Вашингтон, ще включа и файла на сенатор Пърли.
— Вероятно очакваш да откриеш същия белег и в неговия мозък.
— Възхищавам се от факта, че схващаш толкова бързо!
— Защо?
— Защото мразя да обяснявам надълго и нашироко.
Той само присви очи.
— Добре, де. Познавах Фитухю и си казах, че не е от хората, които биха посегнали на живота си. Не исках да обявя случая за приключен преди да проуча всички хипотези. Обаче попаднах в задънена улица. Бог знае защо непрекъснато си спомнях за младежа, който се беше обесил. — Нервно закрачи из помещението и продължи: — Той също не е бил склонен към самоубийство, нямал е мотив, нито врагове. Стори ми се неестествено, че си е приготвил лека закуска, после си е нахлузил примката на шията. Наскоро научих за случилото се със сенатора. Това са три самоубийства без логично обяснение. Богаташи като Пърли и Фитухю биха могли да си осигурят най-добрите психолози в света. Ако пък са страдали от неизлечими болести, да се възползват от центровете за доброволно отнемане на собствения живот. Ала те са решили да се самоубият по особено жесток и болезнен начин. Това възбуди подозренията ми.
Рурк кимна.
— Продължавай.
— Патологът, който извърши аутопсията на адвоката, пръв забеляза мозъчната аномалия. Исках да разбера дали и младежът има същото увреждане. — Тя посочи към монитора. — Ето го и резултатът. Интересува ме каква е причината за тези… белези.
Той отново се загледа в екрана и предположи:
— Какво, ако уврежданията са генетични?
— Компютърът отрича подобна възможност… или пък никога не се е натъквал на подобен дефект, получен по наследство или предизвикан от мутации или външни причини. — Тя посочи към монитора. — Погледни данните: мозъчното увреждане може да причини промени в поведението на субекта. Причините засега са неизвестни. Голяма помощ, няма що. — Потърка очите си, замисли се и добави: — Това потвърждава теорията ми. Промяната в поведението на сенатора и на адвоката е очевидна. Те никога не биха се самоубили при нормални обстоятелства.