Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Не! — Джил се изправи, разтреперана.
От крайчето на устата на жената се стичаше слюнка.
— Бъди добра с мен и аз ще бъда с теб — гласът й бе умолителен. — Ела, детето ми.
Разтвори ръце да я прегърне и Джил избяга от кабинета.
Вън, на улицата повърна. Дори когато спазмите престанаха и стомахът й се успокои, тя не се почувства по-добре. Главоболието започна отново.
Не беше честно. Главоболията не бяха за нея. Бяха за Джоузефин Чински.
През последвалите петнайсет месеца, Джил Касъл стана пълноправен член на Оцелелите, племе от хора, живеещи на подстъпите към шоу бизнеса, прекарали години, а понякога и целия си живот в опити да влязат в Бизнеса, работейки от време на време на други места. Това, че временните работи траеха по десет или петнайсет години не ги обезсърчаваше ни най-малко.
Тъй, както древните племена са сядали в миналото около огъня, заслушани в саги за храбри постъпки, така и Оцелелите седяха из заведението „Шваб“, разказваха и преразказваха героични истории за шоу бизнеса, сърбаха студено кафе, докато обменяха последните кухненски клюки. Бяха вън от Бизнеса, но по някакъв тайнствен начин се намираха винаги в самото му сърце. Можеха да ти кажат коя звезда ще бъде заменена, кой продуцент спи с режисьора, кой телевизионен шеф ще бъде повишен. Узнаваха тези неща преди всички, посредством собствената си оповестителна система от тарамбуки. Защото Бизнесът беше джунгла. Не хранеха никакви илюзии за това. Илюзиите им бяха в друга посока. Смятаха, че ще могат да намерят път през портите на студията, да се изкатерят по стените им. Те бяха актьори, бяха Избранници. Холивуд бе техният Йерихон, Исайя щеше да надуе златната си тръба, тежките порти ще се сринат пред тях, враговете им ще бъдат пометени. После Сам Уинтърс ще махне с вълшебния си жезъл и те ще се облекат в копринени одежди, ще станат филмови звезди, обожавани до края на живота си от благодарната публика, Амин. Кафето в „Шваб“ бе жертвеното вино, те бяха Апостолите на бъдещето, държаха се заедно, грееха се един друг с мечтите си, на косъм от целта. Бяха срещнали асистент режисьор, който казал, продуцент, който споменал, директор на продукция, който обещал и всяка секунда мечтите щяха да паднат в скута им, осъществени.
Дотогава щяха да работят в супермаркети, в гаражи, във фризьорски салони и автомивки. Живееха помежду си, женеха се помежду си, развеждаха се помежду си и не забелязваха как времето ги предава. Не обръщаха внимание на новите редици, на сивеещите слепоочия, на половин час по-дългото гримиране всяка сутрин. Износени, без да бъдат употребявани, презрели, без да са цъфнали, твърде стари за кариера в пластична хирургия, твърде стари, за да имат деца, твърде стари за всички онези съкровени младежки роли.
Ставаха само за роли на старци. Но все още мечтаеха.
По-младите и по-красиви момичета взимаха така наречените креватни пари.
— Защо да си късам задника от работа цял ден, като само трябва да легна по гръб за пет минути и да прибера двайсетачка? Докато агентът ми се обади.
Джил не желаеше това. Бе увлечена единствено от кариерата си. Бедното полско момиче никога няма да се омъжи за Дейвид Кениън. Вече го знаеше. Но Джил Касъл, звездата, можеше да има всеки и всичко, което пожелае. Ако не го постигне, щеше да се превърне пак в Джоузефин Чински.
Нямаше да позволи да стане.
Първата си роля Джил получи чрез Хариет Маркъс, една от Оцелелите, която имаше трети братовчед, чийто бивш шурей бе асистент-режисьор в телевизионен лекарски сериал на „Юнивърсъл Студиоус“. Той се съгласи да даде шанс на Джил. Ролята се състоеше от едно изречение, за което Джил щеше да получи петдесет и седем долара минус удръжките за социално осигуряване, като се извадят данъците и вноската за почивната база на филмовите дейци. Джил трябваше да играе сестра. По сценарий тя стоеше в болничната стая до леглото на пациента и мереше пулса му, когато докторът влизаше.
ДОКТОРЪТ: Как е, сестра?
СЕСТРАТА: Страхувам се, че не е добре, докторе.
Това беше всичко.
Дадоха й само един лист, циклостилно копие от сценария в понеделник следобед и й казаха да се яви за гримиране в шест сутринта на другия ден. Прочете сцената стотици пъти. Как очакваха от нея да разбере ролята от една единствена страница! Джил се опита да анализира какъв тип жена бе сестрата. Омъжена или не? Дали тайно е влюбена в лекаря? Може би са имали връзка, която е приключила. Какво мисли за пациента? Дали не може да понесе смъртта му? Или бе благодарна за нея?