Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Виждам, че си донесла класьора си — каза госпожица Дънинг. — Мога ли да го видя?
— Разбира се — Джил го подаде.
Жената седна, разтвори класьора и започна да разглежда снимките, като кимаше одобрително.
— Камерата те обича.
Джил не знаеше какво да каже.
— Благодаря.
Агентката спря погледа си върху снимките на Джил по бански.
— Имаш добра фигура. Това е важно. Откъде си?
— От Тексас — каза Джил. — Одеса.
— От колко време си в Холивуд, Джил?
— Около два месеца.
— При колко агенти си ходила?
За момент Джил се изкуши да излъже, но в очите на жената се четеше само разбиране и съчувствие.
— Към трийсет, предполагам.
Агентката се засмя.
— И накрая стигна до Роуз Дънинг, така ли? Е, можеше и по-лошо. Не съм Ем Си Ей или Уйлям Морис, но хората ми имат работа.
— Нямам никакъв актьорски опит.
Жената кимна. Не беше изненадана.
— Ако имаше, щеше да си при Ем Си Ей или Уйлям Морис. Аз съм нещо като гара разделна. Взимам талантливи начинаещи деца, а после големите агенции ми ги отмъкват.
За първи път от седмици насам Джил почувства надежда.
— Мислите ли… че може да ме поемете?
Жената се усмихна.
— Имам работещи клиенти, които не са и наполовина красиви като теб. Мисля, че мога да ти намеря работа. Това е единственият начин да натрупаш опит, нали така?
У Джил се надигна вълна от благодарност.
— Бедата в този проклет град е, че не ви дават шанс. Всички студии крещят, че отчаяно търсят нови таланти, а после издигат голямата стена и не пускат никого. Добре, ще ги изработим. На ум ми идват три неща, подходящи за теб. Дневен сериал, епизод във филм на Тоби Темпъл и малка роля в новия филм на Теси Бранд.
Главата на Джил се завъртя.
— Но те дали ще…
— Ако аз те препоръчам, ще те вземат. Аз не пращам лоши клиенти. Ясно ти е, че това са само малки роли, но е някакво начало.
— Не мога да ви кажа, колко ще ви бъда благодарна — каза Джил.
— Май имам един сценарий на сапунена опера някъде тук — Роуз Дънинг стана от стола и тръгна към другата стая. Махна към Джил да я последва.
В стаята имаше двойно легло в единия ъгъл под прозореца и метален шкаф в другия. Роуз Дънинг се заклатушка към шкафа, издърпа едно чекмедже и даде на Джил сценария.
— Ей го на. Директорът на продукция ми е добър приятел и ако се оправиш с това, той ще ти намира работа.
— Ще се оправя — обеща Джил въодушевено.
Агентката се усмихна и каза:
— Естествено, аз не мога да пратя котка в чувал. Имаш ли нещо против да почетеш?
— Не, разбира се.
Жената отвори сценария и седна на леглото.
— Дай да прочетем тази сцена — Джил се настани до нея и погледна листа. — Ти играеш Натали. Тя е богато момиче, женено за несретник. Иска да се разведе, но той не я пуска. Влизаш оттук.
Джил бързо прегледа сцената. Искаше й се да има възможност да я проучи поне за една нощ. Бе отчаяно решена да направи добро впечатление.
— Готово?
— Мисля, че да — каза Джил.
Затвори очи и се опита да мисли като героинята. Богата жена. Като майките на хората, с които бе израснала. Жени, приемащи за даденост възможността да получават всичко, което пожелаят. Хора, вярващи, че другите са създадени само за тяхно удобство. Сиси Топинг-ите на света. Отбори очи, погледна листа и започна да чете:
— Искам да говоря с теб, Питър.
— Не може ли да почака? — Роуз Дънинг я следваше.
— Страхувам се, че чака вече прекалено дълго. Следобед взимам самолета за Рино.
— Така изведнъж?
— Не. Опитвам се да го хвана от пет години, Питър. Този път смятам да успея.
Джил почувства ръката на Роуз Дънинг върху бедрото си.
— Много добре — одобрително каза агентката. — Продължавай — ръката й остана върху крака на Джил.
— Твоят проблем е, че още не си пораснал. Още си играеш игри. Е, отсега нататък ще си играеш сам.
Ръката на Роуз Дънинг галеше бедрото й. Това я разконцентрираше.
— Добре е. Давай нататък — каза тя.
— Не искам повече да се опитваш да ме откриеш. Ясно ли е?
Ръката я галеше все по-бързо, спускаше се към слабините. Джил отпусна сценария и погледна към Роуз Дънинг. Лицето на жената бе зачервено, очите й блестяха.
— Чети — каза приглушено.
— Не мога — отвърна Джил. — Ако вие…
Жената започна да движи ръката си още по-бързо.
— Това е, за да се настроиш, скъпа. Сцената е сексуална битка, нали виждаш? Искам да почувствам секса в теб — ръката я притискаше по-силно, движеше се между краката й.