Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Добър вечер, господин Бакети — поздрави той на английски със силен италиански акцент.
— Как си, Пийт?
Мъжът хвърли укоризнен поглед към Дино и се обърна към Стоун:
— Добър вечер, господин Барингтън. Аз съм Пиетро. Насам, ако обичате.
Прислужникът ги преведе през входното антре с мраморен под, през просторна и елегантно обзаведена стая до неголям хол, облицован с ламперия от стар чам. В откритата камина в ъгъла гореше весел огън. Картини с поразрушени италиански дворци красяха помещението.
— Какво да ви предложа за пиене, господа? — попита Пиетро.
— Скоч — каза Дино. — Ама от качествения, Пийт.
— Знаете много добре, че имаме само качествен, господин Бакети. За вас, господин Барингтън?
— Стрега с лед, моля — каза Стоун.
Пиетро одобри с поглед избора на Стоун и излезе от стаята.
Стоун понечи да се настани до огнището.
— Недей там — предупреди го Дино. — Това е мястото на стария. Иначе ще нареди на Пийт да ти резне гърлото на тръгване.
Стоун си намери друго място.
— На него явно не му е приятно да го наричаш Пийт, защо го правиш?
Дино се настани удобно.
— Преди двадесет години той беше Малкия Пийт Драго, наемник за мокри поръчки от улица „Мълбъри“. Изпълнил е поне двайсетина, не бих искал да забрави това.
— Преди двадесет години? Явно знаеш да държиш карез, Дино.
— Какво искаш, нали съм италианец, такива сме си ние.
Пиетро донесе напитките.
— Госпожа Бакети се приготвя. Господин Бианки е в градината с Бен, след малко ще дойде при вас.
— Благодаря, Пийт — кимна Дино и отпи от чашата си.
Пиетро излезе и затвори вратата на хола.
— Гледай да не правиш излишно резки движения към Едуардо, щото Пийт ще ти забие ножа между ребрата преди да се усетиш.
— Ще имам предвид.
Вратата се отвори и се появиха две дами. Стоун замръзна при вида на влизащата след Мери Ан хубавица и не можа да стане веднага, за да ги приветства.
Мери Ан поздрави Стоун с целувка по бузата.
— Здравей, момче — прошепна и се обърна, за да му представи придружителката си. — Стоун, запознай се с Росария, ние и казваме Долче. Сладурано, това е Стоун Барингтън, наш приятел.
Долче Бианки прекоси с въздушна стъпка стаята и подаде ръка на Стоун. Беше с цяла глава по-висока от Мери Ан. Изящно скроената черна рокля подчертаваше красивия бюст и стройните й бедра.
— Здравей, Стоун — каза с плътен глас.
Почти изгубил ума и дума, Стоун успя все пак да смънка едно „Здравей“. Помисли си, че стои до сицилианска принцеса. Черната й коса падаше на вълни до раменете, а диамантената огърлица със сигурност бе взета от витрината на най-скъпия бижутерски магазин.
Не бяха успели да си кажат и дума, когато Едуардо Бианки влезе в хола. Тихо и почти невидимо; Стоун дори не го забеляза веднага. Стори това едва когато с него се здрависваше висок и хубав мъж, около петдесетгодишен на вид, със стоманеносива коса, съвсем бяла на слепоочията, облечен с двуреден костюм, който не знаеше що е това гънка. — Приятно ми е, господин Барингтън. Аз съм Едуардо Бианки — произнесе с приятен тембър и без акцент.
— Радвам се да се запозная с вас, господин Бианки — каза на свой ред Стоун. Помисли си, че този мъж спокойно би могъл да бъде водещ на „Театрални шедьоври“.
— Дино — обърна се към зет си Бианки, — ако искаш да пожелаеш лека нощ на Бен, той си е в стаята.
Дино излезе веднага.
Бианки ги покани да седнат, настани се на традиционното си място и взе чаша стрега от сребърния поднос на Пиетро.
Стоун беше доволен от себе си, че е избрал същото питие като Бианки. Беше благодарен на Дино, че го беше предупредил да не заема мястото на домакина. Бианки излъчваше царствено присъствие и Стоун чувстваше, че трябва да се държи на висота.
— Надявам се, че пътуването ви е минало приятно — рече любезно Бианки.
— Да — отговори Стоун. — За пръв път идвам в тази част на Бруклин.
— В продължение на много години нашето семейство облагороди тази част на Бруклин — каза Бианки. — Баща ми гореше от желание да има хубаво място, където да построи къща. За жалост, той почина преди да довърши намерението си. Падна се на мен да построя къщата на мястото, което той бе осигурил.
— Къщата е много хубава — възхитено произнесе Стоун, — заслужавате поздравления за нея.
— Благодаря — леко кимна Бианки. — Приятно е да приемаш гости, които я оценяват.
Стоун се чувстваше объркан. Възможно ли е този мъж да е тъстът чудовище, за когото Дино от години му бе говорил пренебрежително?