Ричард Лъвското сърце [bg]

— Сбогом, Росуал — извика след тях сър Кенет. — Сбогом моя последна и единствена приятелко. Ти си прекалено благородно създание, за да останеш у такъв човек, какъвто ми е съдено да бъда занапред.

Робите се отдалечиха.

— Макар че Росуал умира, на драго сърце бих си сменил мястото с нея — неволно промърмори сър Кенет.

— Виждам, че те мъчат душевни рани; може би ще мога да ги излекувам, ако пациентът ми разкаже за своята мъка и последва съветите на лекаря — каза Адонбек Ел Хеким.

— Щом искаш да знаеш, слушай — подхвана сър Кенет. — Снощи на този хълм се развяваше знамето на Англия. Беше ми заповядано да го пазя. Сега идва утрото, ето там е дръжката на знамето, а самото знаме го няма — обаче аз съм жив и здрав!

— Как можа да се случи това? — попита Хеким, като внимателно заоглежда рицаря. — Оръжието ти е непокътнато, по теб няма кръв. Ако се съди по това, което разправят за теб, не си побягнал от врага. Сигурно с хитрост са те подмамили да напуснеш поста си. Отвлекли са те нечии розови бузи и черни очи; нали вие, назаретяните, служите толкова усърдно на хубавиците, колкото трябва да се служи само на Бога. Разбира се, това е разгадката. Грехопадението на мъжете е завършвало по този начин още от адамово време.

— Дори и така да е — какво лекарство можеш да ми предложиш ти, лекарю? — мрачно произнесе сър Кенет.

— Знанието е баща на властта, също както мъжеството на силата — отвърна Ел Хеким. — Изслушай ме. Човекът не е дърво, не е прикован за едно и също място, не е създаден като корала да остава цял живот залепен за една и съща скала. В твоя християнски закон пише: ако те преследват на едно място, бягай на друго. Ние, мюсюлманите, също знаем, че когато Мохамед, пророкът на аллаха, е бил прогонен от свещения град Мека, е намерил и убежище, и съратници в Медина.

— Какво ме засягат тези истории? — попита шотландецът.

— Много те засягат дори — отвърна лекарят. — Мъдрецът бяга от бурята, понеже не може да я надвие. Затова бързай и се скрий от отмъщението на Ричард под победоносните знамена на Саладин.

— Да, бих могъл да скрия срама си в лагера на неверниците, където самата дума „срам“ е непозната — подигравателно рече сър Кенет. — Но не е ли по-добре напълно да премина на ваша страна? Как да изтълкувам съвета ти — като препоръка да надяна чалма ли? Остава да приема вашата вяра, за да бъде безчестието ми пълно.

— Не кощунствай, християнино — строго изрече лекарят. — Саладин обръща към вярата на пророка само тези, които са се убедили в нейната истинност. Обърни очи към светлината и великият султан, чиято щедрост е също толкова безгранична, колкото и властта му, може да ти дари, ако се съгласиш, дори цяло кралство. Но ако пожелаеш да останеш слепец и да бъдеш обречен на мъки в бъдещия си живот, Саладин все пак ще те стори богат и щастлив поне за това време, през което ще останеш на земята. Не се страхувай от нищо — чалмата ще увенчае твоята глава, само ако ти пожелаеш.