Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Разбирам — рече той замислено, щом разказът завърши. — И това лице те зяпало от храстите?
— Не толкова ме зяпаше — поправи го Типтън, който обичаше нещата да са точни, — колкото ми се хилеше. И струва ми се, ми подвикна „Хей!“
— А ти даде ли му някакъв повод?
— Ами гаврътнах малко от моята бутилка.
— А! Тука ли е тази бутилка?
— Да, в онова чекмедже.
Почитаемият Галахад погледна към чекмеджето с вдигнати вежди.
— Дали не е по-добре да ми повериш тази бутилка?
Типтън прехапа устни. Като че ли това беше въпрос към удавник, на когото са предложили да се раздели със спасителния си пояс.
— Не е нещо, което ти трябва под ръка. А и няма да имаш нужда от него. Вярвай ми, момко, ще се справиш чудесно. Знам със сигурност, че Вероника е влюбена до уши в теб. Изобщо няма нужда да търсиш подкрепа в алкохола, преди да й направиш предложение.
— Дребосъкът мислеше иначе.
— Дребосъкът?
— Онова дребно синеоко момиче, Прудънс.
— И тя те посъветва да си сръбнеш?
— Една глътка.
— Мисля, че е сгрешила. Можеш да минеш и с лимонов сок.
Типтън продължи да се колебае, но преди да стигнат до някакво решение, разговорът им бе прекъснат. От приемната на долния етаж долетя звукът на гонга. Гали, който го очакваше, не се разтревожи, но Типтън, за когото бе пълна изненада, за момент го взе за тръбата на Страшния съд и подскочи пет сантиметра във въздуха.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита той, като се успокои.
— Някой си прави шегички — успокои го Гали. — Сигурно Фреди. Не обръщай внимание. Бягай в стаята на Вероника и оправи тая каша.
— В стаята й?
— Струва ми се, че я видях да се качва натам.
— Но аз не мога да нахълтам в стаята на едно момиче.
— Разбира се, че не можеш. Само почукай и й кажи да излезе и да поговори с теб. Хайде, сега! — побутна го Почитаемият Гали.
V
Банално е да казваме, че и най-добре обмислените планове често се объркват и даже провалят от някоя дребна неочаквана спънка в програмата. Да си спомним, че поетът Бърнс специално напомня на читателя за такава възможност. Именно гонгът, за който стана дума преди малко, може да ни послужи за нагледен пример в тази насока.
Това, което Почитаемият Галахад не дооцени, когато поръча на Фреди да бие гонга като сигнал, че Вероника Уедж е на път към спалнята си, е че има определен тип момичета, към които принадлежи и Вероника, които като чуят, че гонгът бие, когато са на стълбите, се връщат да питат кой го е бил и защо го е бил. Фреди тъкмо закачаше палката на куката й, доволен, че е свършил добра работа, когато забеляза две огромни очи, облещени в неговите и разбра, че сигналът за старт е даден преждевременно. Проведе се следният диалог:
— Фред-дий, ти ли беше това?
— Аз ли бях какво?
— Ти ли би гонга?
— Гонга? О, да. Да, аз бих гонга.
— И защо би гонга?
— О, не знам. Просто ми се прииска.
— Но за какво би гонга?
Този разговор изглежда щеше да продължи неопределено дълго, когато лейди Хърмион излезе от гостната.
— Кой би гонга?
На което Вероника отвърна: „Фред-дий би гонга.“
— Ти ли би гонга, Фреди?
— Ъ-ъ… да. Да, аз бих гонга.
Лейди Хърмион се вкопчи в това позорно признание като адвокат по време на кръстосан разпит.
— Защо би гонга?
Вероника се обади, че точно това го попитала и тя.
— Качвах се към стаята ми да взема албума със снимките, мамиччч-ко, и той изведнъж би гонга.
Бийч, икономът, се появи откъм зелената тапицирана врата в дъното на коридора.
— Дали чух правилно, че някой би гонга, м’лейди?
— Мистър Фредерик е бил гонга.
— Много добре, м’лейди.
Бийч се оттегли и разискването продължи. Накрая излезе, че Фреди е бил гонга ей така, от чист каприз. От какво? КАПРИЗ! По дяволите, на всеки понякога му идва някоя прищявка. Изведнъж му се беше приискало да бие гонга и го беше сторил. Да пукнел, рече той, ако знае защо е тая гюрултия, на което Вероника отвърна: „Фред-дий“, а лейди Хърмион каза, че Америка го е направила още по-малоумен, отколкото преди да прекоси Атлантика. Вероника тъкмо се канеше да поднови пътешествието по стълбите (като все още си мислеше колко странно е, че на братовчед й му се приисква да бие гонгове), когато лейди Хърмион се сети, че е забравила да каже на Белъми, прислужницата, да й смени презрамката на сутиена и че с тази задача спокойно може да се заеме Вероника.