Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Завладя я чувство на срам.
- Искам да си отида у дома - каза, едва сдържайки сълзи си.
Той си пое дълбоко дъх.
- Мери...
- Ако дори само се опиташ да се извиниш, ще повърна.
Изведнъж Хал смръщи вежди, а тя започна да киха. Господи, нещо я гъделичкаше в носа. Имаше нещо във въздуха. Сладка миризма. Подобна на омекотител за пране. Или бебешка пудра, може би?
Хал я сграбчи за ръката малко над лакътя.
- Легни. Веднага.
- Защо? Какво...
- Легни на земята. - Натисна я, принуди я да падне на легне. - Покрий главата си.
Застана пред нея широко разкрачен, вдигнал ръце пред гърдите си. През отвора между краката му тя видя двама мъже да излизат от групиката яворови дървета. Бяха облечени в черни дрехи, а светлите им коси и бледите кожи на лицата им проблясваха на лунната светлина.
Заплахата, която се излъчваше от тях, я накара да осъзнае колко дълбоко в парка бяха навлезли заедно с Хал.
Затърси мобилния телефон в чантата си, като сама се опитваше да се убеди, че реакцията й е пресилена.
Да. как ли пък не.
Мъжете се разделиха и нападнаха Хал от две страни, привели тела ниско над земята. Тя извика от тревога, но Хал... Господи, дали Хал знаеше какво прави? Хвърли се вдясно, сграбчи единия нападател за ръката и го събори. Преди да е успял дори да се надигне, постави крак на гърдите му и го прикова към земята. Другият нападател се озова в хватката на преметнатата през гърлото му ръка и започна безуспешно да рита и извива тяло и опити да си поеме дъх.
Мрачен, смъртоносен, Хал демонстрираше пълен самоконтрол, а наси-лието като че ли беше стихията му. Студеното му, спокойно изражение из-викваше силна тревога у нея, макар да му беше благодарна, че ги беше спасил.
Намери телефона си и започна да набира 911 с мисълта, че той очевидно може да удържи двамата нападатели до пристигането на полицията.
В този момент чу силно изпукване.
Вдигна поглед. Вторият нападател падна на земята, а главата му висеше под абсолютно неправилен ъгъл. Не помръдна.
Мери се изправи на крака.
- Какво направи!
Хал извади отнякъде дълъг кинжал с черно острие и извиси тяло над първия нападател, който лазеше в тревата с надеждата да избяга.
- Не! — Тя скокна и застана пред Хал.
- Отдръпни се. - Гласът му беше странен. Ужасяващо равнодушен.
Тя сграбчи ръката му.
- Престани! Трябва да го довърша...
- Няма да ти позволя да убиеш още един...
Някой я сграбчи грубо за косата и я повдигна от земята. В този момент друг мъж в черно нападна Хал.
Силна болка проряза главата и врата й, после тя падна тежко на земята. Ударът изкара всичкия въздух от дробовете й, а пред очите й се завъртяха звезди. Опита се да си поеме въздух, някой изви ръцете й и бързо я завлече встрани.
Тялото й отскачаше от неравностите по земята, зъбите й се удряха едни в други. Повдигна глава, макар от движението сякаш игли прободоха гръбнака й. Онова, което видя, я накара да изпита огромно облекчение. Хал захвърли поредното безжизнено тяло в тревата и се спусна след нейния нападател. Мощните му бедра поглъщаха разстоянието, дългото му кожено палто се развяваше зад него, кинжалът беше в ръката му. Очите му бяха две сини звезди в нощта, подобни на ксенонови автомобилни фарове, а тялото му беше самата смърт, търсеща поредната си жертва.
Слава Богу.
Обаче в този момент друг мъж се хвърли на гърба на Хал.
Докато той се бореше с него. Мери се опита да си спомни техниките за самоотбрана, на които беше обучена. Започна извива тяло така, че да се изскубне от нападателя. Усети пръстите му да отслабват хватката си и се опита с всички сили се освободи. Той се обърна и бързо я улови отново, обаче път не така здраво. Тя отново се противопостави и този път го накара да спре и да се обърне към нея.
Мери се сви в очакване на удара и с надеждата, че ще спечели поне малко време за Хал.
Обаче удар не последва. Мъжът нададе рев от болка и падна върху нея, тежкото му тяло едва не я задуши. Паниката и ужасът й дадоха сили да го отмести.
Тялото му се търкулна безжизнено. Кинжалът на Хал бе забит в лявото му око.
Онемяла от шока, Мери скочи на крака и побягна с всички сили. Беше сигурна, че отново ще я заловят, и убедена, че ще я убият.
Но тогава, най-после, видя светлините на pecторанта и почувства асфалта на паркинга под краката си и й се прииска да заплаче от облекчение.
До момента, в който видя Хал пред себе си, като че ли изскочил от нищото.
Спря рязко. Дишаше тежко, виеше й се свят и не можеше проумее как е възможно той да е стигнал тук преди нея. Краката й се огънаха и тя се подпря на близкия автомобил.