Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Това занимание така погълна Маги, че вече минаваше пет и половина, когато слезе бързо долу, за да вдигне телефона, който й се бе сторило, че звъни.

Обаждаше се Лаям.

— Ей, за трети път се опитвам да се свържа с теб. Вече бях решил, че ме отбягваш — каза той с облекчение. — А знаеш ли, че единственото друго предложение, което получих за вечерта, е от братовчед ми Ърл?

Маги се засмя.

— Съжалявам. Не съм чула телефона. Бях в ателието. Нюела не е обичала да има навсякъде апарати.

— Ще ти купя един за Коледа. Да те взема ли след около час?

— Добре.

Времето ще ми стигне точно колкото да се топна във ваната, помисли си Маги, докато затваряше. Бе очевидно, че вечерта захладняваше. В къщата като че ли постоянно ставаше течение и Маги имаше странното и неприятно чувство, че все още усеща допира със студената и влажна почва на гробовете.

Когато водата зашуртя във ваната, й се стори, че отново чува телефона и бързо затвори крановете. От стаята на Нюела обаче не долиташе звън. Или ми се е причуло, или изпуснах още едно обаждане, реши тя.

Като се чувстваше освежена след ваната, тя внимателно подбра облеклото си — бяла официална блуза и дълга до средата на прасците черна пола, които бе купила през седмицата, след това реши, че няма да е зле да си сложи и малко грим.

Забавно е, че се контя за Лаям, помисли си тя. Той обаче ми създава самочувствие.

В седем без четвърт вече чакаше в дневната, когато на вратата се позвъни. На прага стоеше Лаям с дузина дългостеблести червени рози в едната ръка и със сгънат лист хартия — в другата. Топлотата в очите му и леката целувка, докоснала за миг устните й, повдигнаха духа на Маги.

— Изглеждаш страхотно — каза й той. — Ще трябва да променя плановете, за вечерта. Очевидно „Макдоналдс“ няма да свърши работа.

Маги се засмя.

— О, Божичко! А аз очаквах с такова нетърпение да хапна един „Биг Мак“. — Бързо прочете бележката, която й беше донесъл. — Къде намери това? — попита тя.

— На външната ви врата, мадам.

— О, разбира се, че влязох през кухненската врата. — Сгъна листа. Значи Нийл е в Портсмут, помисли си тя, и иска да се срещнем. Не е ли чудесно? Никак не й беше приятно да си признае колко разочарована се почувства, когато той не й се обади миналата седмица, преди тя да замине. После си напомни, че го беше сметнала за още един знак за безразличието му към нея.

— Нещо важно ли е? — попита Лаям между другото.

— Не. Един приятел, който е тук за уикенда, иска да му се обадя. Може би утре ще му звънна. — А може би няма, каза на себе си. — Чудя се как ме е открил.

Качи се горе за чантата си и, докато я взимаше, усети тежестта на звънчето. Дали да го покажа на Лаям? — подвоуми се.