Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Прекрасно — зарадва се искрено д-р Лейн, когато Робърт Стивънс нарочно вдигна часовника си, завъртя се и тръгна надолу по коридора към външната врата. Нийл и д-р Лейн го последваха. — Обичаме при нас да се настаняват семейни двойки — продължи д-р Лейн. — Повечето от гостите са вдовици, но това не означава, че не обичат наоколо да има мъже. Всъщност, дори между някои от неженените ни гости са се завързвали романи.

48

По пътя за вкъщи Маги реши да купи продукти. Подкара към малко пазарче, което беше забелязала близо до пристанището. Там взе необходимото за зелена салата и доматено пюре. До гуша ми дойде от бъркани яйца и пилешка супа, помисли си тя. После видя реклама на прясно приготвена нюингландска мидена яхния.

Продавачът бе човек с обветрено лице на около шестдесет години.

— Нова ли сте тук? — попита любезно той, когато му даде поръчката си.

Маги се усмихна.

— Как разбрахте?

— Лесно. Когато жените вземат мидена яхния, всички те купуват поне килограм.

— Тогава по-добре да ми дадете още половин килограм.

— Имате глава на раменете си. Харесвам тази черта у младите хора — отвърна той.

Докато потегляше с колата, Маги се усмихна на себе си. Една от причините да задържи къщата в Нюпорт бе, че при толкова много възрастни хора наоколо, щяха да я смятат за млада още доста дълго.

А освен това, не мога просто да оправя нещата на Нюела, да приема най-доброто предложение за къщата и да си замина, каза си тя. Дори Нюела наистина да е била убита от непознат, остават още толкова много въпроси без отговор.

Звънчетата, например. Кой би ги сложил на тези гробове? Вероятно на някоя от възрастните им приятелки й беше хрумнало и не се беше замислила, че могат да бъдат забелязани, предположи тя. Но откъде да знам, помисли си, че няма звънчета на половината нюпортски гробове? От друга страна, едно от тях липсва. Дали човекът, който ги слагаше, не бе променил решението си?

Сви в алеята пред Нюелината къща, отнесе продуктите до кухненската врата и си отключи. Остави пакетите на масата, върна се и бързо завъртя ключа. Ето още нещо, сети се тя. Смятах да извикам ключар. Довечера Лаям ще ме пита дали съм го направила. Беше толкова разтревожен от внезапното появяване на Ърл.

Една от любимите поговорки на Нюела й мина през ума, докато търсеше телефонния указател: По-добре късно, отколкото никога. Маги си спомни как Нюела го бе казала една неделна сутрин, когато пристигна тичешком до колата, в която Маги и баща й вече я чакаха.

Никак не й беше приятно да си припомни отговора на баща си, толкова типичен за него: „А още по-добре, никога късно, особено след като останалата част от паството успява да се появи навреме“.

Откри указателя в едно дълбоко чекмедже в кухнята и се усмихна, като видя залепената за него бележка: „Ксерокопирани рецепти, остатъци от свещи, ръждясали ножици, изрезки от вестници, дребни монети“.

Дано не ми се налага да търся нещо в тази къща. Такава бъркотия е. После усети как гърлото й се стяга. Онзи, който е обърнал къщата наопаки, е търсел нещо и има вероятност да не го е открил, прошепна й един вътрешен глас.