Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Влязоха във висока зала с много колони. Колоните бяха подредени в дълги редици отстрани, така че залата изглеждаше много широка, но не особено дълбока.
Но беше великолепна — всяка колона бе истинско произведение на изкуството със сложната си украса, а статуите изглеждаха перфектно изваяни. Колкото и да бе странно, стилът напомняше римския — явно картагенците, освен че търговията бе в кръвта им, силно приличаха по нещо на римските си съперници. И може би точно това бе причината за безкомпромисните им битки в течение на трите кръвопролитни Пунически войни.
Но тази зала бе останала безлюдна отдавна. По голия й под се виждаше дебел слой сива пепел.
И нямаше никакво съмнение, че тук са поработили египетските инженери на Птолемей.
Широк отиващ нагоре тунел се забиваше в земята зад крепостта и продължаваше по права линия, започваща при Арката на входа, където свършваше рампата. Всъщност тунелът и рампата бяха свързани с пътека, която пресичаше залата с колоните и също бе с канавки отстрани.
Зоуи ги огледа внимателно и каза:
— Струва ми се, че тези канавки са проектирани да насочват някаква течност, която се излива от тунела, минава през залата и тече надолу по рампата.
— Нямаме време да разглеждаме и размишляваме — каза Уест. — Да вървим.
Изтичаха през потискащата с размерите си зала, нищожни като играчки в сравнение с величествените колони, и поеха по наклонения тунел.
Дългоух, Стреч, Магьосника и Мечо Пух продължаваха ожесточената престрелка със силите на ГЕС, окупирали другата стражева кула.
— Не спирайте да стреляте! — надвика пукотевицата Магьосника. — Всеки миг, през който задържаме Джуда залегнал там, е един момент повече за Ловеца в Убежището…
И изведнъж млъкна, защото цялата пукнатина внезапно се разтресе и потрепери.
За кратко всички спряха да стрелят.
Същото направиха и хората на Джуда — нещо повече, те започнаха да се изтеглят от прикритието си.
— Какво става? — Дългоух тревожно огледа пещерата.
— Мисля, че е земетресение… — започна Мечо Пух.
— Не е никакво земетресение — каза Магьосника. Вече се бе досетил.
В следващия миг източникът на мощния тътен нахлу през стената в основата на стражевата кула на Джуда, точно над водата в централната част на пукнатината.
Беше М-113 TBV-MV (проходчески комбайн среден размер) — военният еквивалент на използваната за граждански цели земекопна машина за пробиване на тунели. Всъщност бе дори М-113А2 — комбайн за полагане на мостове, приспособен за пробиване на тунели.
Машината бе голяма колкото танк и имаше огромен дълъг нос, който се въртеше като тирбушон и унищожаваше всичко на пътя си. Надробената скала и пръст биваха допълнително „смилани“ в търбуха на чудовището и се изхвърляха отзад. На покрива имаше сгъваем механичен мост.
Пробивната машина надникна през стената в основата на стражевата кула и замря, без да спира въртенето на работното си острие, на двайсетина метра от пристана, където преди малко се бе спуснал Уест.
— Пробили са път дотук по засипания изкопен тунел — възхити се Магьосника. — Колко умно! Той едва ли е оказал сериозно съпротивление на тази съвременна машина.
— При всички положения помага, ако имаш логистична подкрепа — отбеляза Стреч.
— С каквато те разполагат в излишък — заключи Мечо Пух.
В следващия момент металният гигант включи механизмите, които разгъваха железния мост на покрива. Мостът бавно се разпъна като пожарникарска стълба и стана равен и дълъг. След това се наклони и леко се опря в пристана на двайсет метра от машината.
Американският тунел и пристанът бяха свързани.
След секунди слезлият от стражевата кула отряд на Джуда затича по моста с готово за стрелба оръжие.
Докато тичаха по металния мост, хората на Джуда обсипваха с куршуми Магьосника и партньорите му.
Дългоух и останалите се опитаха да ги спрат, но стрелбата им бе затруднена от нуждата да се крият.
Хората на Джуда прекосиха канала и изтичаха нагоре по рампата в Убежището на Хамилкар.
Влязоха в него само минута след Уест, Зоуи и Лили.
Уест, Зоуи и Лили тичаха по изкачващия се зад крепостта тунел и осветяваха пътя си със светещи палки.
Уест забеляза големите късове втвърдена засъхнала кал, полепнали по краищата на рампата, и се намръщи. Засъхнала кал? Как се бе появила тук?