Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Джак! Зоуи! — разнесе се в ушите им гласът на Магьосника. — Джуда мина над канала! Повтарям: Джуда мина над канала. В момента е точно зад вас!
След стотина метра нагоре по правия като стрела тунел излязоха във висока куполообразна подземна зала…
… и замръзнаха.
— Какво, по… — започна Зоуи. — Има две…
Залата бе идеално кръгла и в нея се носеше зловонната миризма на сяра — миризмата на вулканите. Но иначе създаваше впечатление на свято място, място за смирение, храм.
По подредените по извитите й стени ниши се виждаха натрошени и разядени от времето картагенски статуи, а в дъното на залата имаше широка гранитна стена, зад която бълбукаше обширен басейн, пълен с вулканична кал — източник на зловонието.
На пода пред Уест, Лили и Зоуи лежаха шест скелета на нацистки войници. Всички бяха грозно деформирани — долната половина на всеки скелет липсваше, от краката им просто нямаше следа. Всъщност долните краища на останките от гръбначните им стълбове бяха като разтопени…
Навътре от зловещите скелети се намираше основната особеност на светата обител.
В самия център на идеално кръглата зала, на три метра над пода, се издигаше платформа, до която извеждаше стълбище с широки стъпала, а на нея — за огромна изненада на Уест — се мъдреше не едно, а цели две Чудеса на света.
Легендарното огледало на Александрийския фар бе монтирано изправено като сателитна чиния на издигнатата като остров в море платформа.
Вярно, бе покрито със сива вулканична пепел, но формата му не можеше да бъде сбъркана с нищо друго. Огледалото — четири и половина метра в диаметър — бе изумително красиво.
Погледът на Уест обаче се насочи към основата му.
Тя бе трапецовидна и също покрита със сива пепел.
Изведнъж нещо придоби смисъл — многократната употреба на думата „основа“ в текстовете, които го бяха довели дотук. Той веднага си спомни съдържанието на ключа за местоположението на частта от Фарос:
Търси основата, която е била връх на Голямата кула.
И инструкциите на Евклид:
Основата е свалена преди нашествието на римляните и е отнесена в Забравеното убежище на Хамилкар.
Огледалото на Фара бе истинско чудо — в това нямаше никакво съмнение — но основата му, обикновената му трапецовидна основа, бе с несравнимо по-голяма стойност.
Защото основата бе Седмата част на Златния пирамидион.
Само че отдясно на огледалото не по-малко гордо се издигаше втори паметник…
… масивна осмоъгълна мраморна колона, стояща вертикално, може би два и половина метра висока, с обиколка поне два метра. Горната й част отдавна се бе изронила, но долната половина бе останала непокътната.
И също като при огледалото, основата й бе трапецовидна.
Друга част от Пирамидиона.
— Голяма осмоъгълна колона… — каза Зоуи, мислите бясно се въртяха в главата й. — Само за една постройка се знае, че е имала масивни осмоъгълни колони…
— Мавзолеят в Халикарнас — допълни Уест. — Лили още не е разчела този запис, но съм готов да се обзаложа, че когато се справи, Текстът на Калимах ще ни каже, че неговата част е заедно с частта от Фара. Намериш ли едната, намираш и другата. Зоуи, ударихме джакпота. Току-що намерихме две части от Пирамидиона.
— Трябва да направим нещо! — изръмжа Мечо Пух.
— И какво? — въздъхна Стреч. — С тях е свършено. Край на мисията. Аз казвам да си спасяваме кожата.
Още бяха на стражевата кула, след като бяха проследили с поглед влизането на Уест в Убежището.
— Какво друго може да очаква човек от теб, евреино — обади се Пух. — Първият ти инстинкт винаги е да спасиш себе си. Аз обаче не се предавам толкова лесно, нито изоставям приятелите си толкова лес…
— Какво тогава предлагаш ти, глупав упорит арабино?
Но Мечо Пух бе млъкнал.
Гледаше наляво от крепостта към високия акведукт с многото поддържащи го сводове, който прекосяваше тяхната страна на раздвоения канал.
— Ще минем оттам — каза той решително.
Уест пристъпи към централния остров.
В допълнение към двете безценни съкровища, поставени на него, имаше още нещо, което не можеше да остане незабелязано — седми скелет на нацист, свит на последното стъпало в поза на зародиш.