Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Екип „Б“ натовари основата на Колоната на другата количка.
Водени от Джуда, всички забързаха назад и надолу към входния тунел — бяха взели двете трапецовидни основи, за които бяха дошли.
Тримата командоси, видели жертвата на Уест да пада, бяха стигнали до сводестия тунел в стената от дясната страна на входния портал, но нажежената кал вече ги преследваше по петите.
Вдигнали оръжие, те надникнаха в тунела, видяха криещия се там Уест и…
… миг преди да открият убийствен огън по него, самите те бяха пометени от поразяващ залп зад гърба им.
Залпът дойде от тунела от лявата страна на входа — там сега стояха Мечо Пух и Дългоух, дулата на оръжията им „Щаер-АУГ“ и МП-7 — димяха.
От непълната скица на Убежището на Магьосника те се бяха досетили — при това съвсем правилно — че тунелът след акведукта води до същото място, до което се стига по централната рампа на крепостта.
Уест изтича до изхода на своя тунел, надникна предпазливо навън, видя другарите си от другата страна на запълващата се с лава зала и въздъхна с облекчение — Зоуи и Лили бяха с тях.
В същия момент напредващата нажежена кал достигна долния край на тунела и погълна труповете на командосите.
Телата им сякаш се изпариха. Калта продължи да тече, като че ли не бе станало нищо.
Подобна беше картината и от другата страна — и там калта стигна до ръба на тунела, където стоеше Мечо Пух, и се насочи към главния изход на залата.
Ефектът беше ясен.
Уест бе отрязан и от другарите си, които бяха в другия край, и от изхода.
А нивото на калта продължаваше да се покачва.
Още няколко секунди и тя щеше да прелее през долните ръбове на сводестите тунели и да потече надолу по тях!
Ако се съдеше по изражението му, Мечо Пух бе осъзнал същото.
— Мечо Пух! Махайте се! — извика Уест.
— А ти? — извика в отговор Пух.
Уест кимна към своя тунел.
— Нямам избор. Ще трябва да мина по този път!
— Джак! — извика Магьосника.
— Какво?
— Джуда използва машина за пробиване на тунели, за да стигнат хората му дотук по запълнения изкопен тунел! Възможно е да планират изнасяне на частите оттам. Погледни твоята скица. Може да имаш възможност да им хвърлиш едно око. Може не всичко да е загубено!
— Ще видя какво мога да направя! — Уест кимна към разширяващото се кално езеро. — Да се махаме оттук. Повикай Скай Монстър. Качете се на „Халикарнас“! Все някак ще ви настигна.
И след тези думи се разделиха, всеки по своя път, за да изчезнат в сводестите тунели от двете страни на куполообразната зала — залата, чийто перфектно кръгъл под сега представляваше езеро от воняща тъмна кал — в центъра му имаше остров, на който лежаха единствените останки на две от някогашните Чудеса на света, сега съборени, счупени и зарязани.
Уест се хвърли надолу по тунела към акведукта с цялата скорост, с която можеха да го носят краката му. Тунелът бе дълъг, тесен и прав като стрела.
В главния тунел на крепостта Маршал Джуда и двата му екипа също бързаха — тикаха ролковите колички, на които бяха натоварени двете части на Пирамидиона.
Минаха през многоколонната зала на крепостта, излязоха в затвореното пространство на пукнатината и поеха все така надолу по рампата с канавките, спускаща се от портала на Убежището.
В левия тунел Мечо Пух, Дългоух, Стреч, Магьосника, Зоуи и Лили също бързаха с все сили по своя маршрут.
Всички имаха сериозни основания да влагат всички сили, за да избягат по най-бързия възможен начин, защото в куполообразната зала високо зад тях радиално разширяващото се кално езеро вече бе стигнало границите на кръглото помещение и бе започнало да повишава нивото си — в резултат на което скоро стигна до входовете на тунелите и преля през долните им ръбове…
… и бързо потече надолу по тях!
Три напиращи потока нажежена вулканична кал със застрашителен шепот потекоха по трите наклонени тунела.
В ограниченото пространство на страничните тунели излъчващата тъмнооранжево сияние маса течеше по-бързо, отколкото в по-широкия централен тунел.
Докато бягаше, Уест открадна секунда, за да погледне назад към застрашително нахлуващата кал — тя бе лесно видима в тъмнината на тунела, движеше се като целеустремено дяволско създание, унищожаващо всичко по пътя си. Това удвои силите му.