Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
За разлика от другите скелети, този не носеше следи от обезобразяване. Напротив, беше цял и непокътнат, дори все още в нацистката си униформа. Нещо повече — по костите му още имаше остатъци от плът.
Уест предпазливо се приближи до острова и стълбището — подозираше, че цялата конструкция представлява гигантски капан.
Огледа скелета.
Забеляза на мястото на носа му очила с телени рамки, видя червената свастика на лента върху ръкава, спря поглед върху бледовиолетовия аметист на пръстена върху костта на безимения пръст на дясната му ръка — пръстен на основател на нацистката партия.
— Хеслер… — прошепна той, досетил се чий може да е този скелет. Това беше Херман Хеслер, нацисткият археолог, половината от забележителния екип Хеслер — Кьониг.
Но странно… дясната ръка на скелета бе протегната, сякаш посягаше надолу по стъпалата, като че ли това бе последното движение в живота на Хеслер, който бе поискал да…
… вземе износения кожен бележник, лежащ на най-долното стъпало.
Уест сграбчи бележника и го разтвори.
Страници с диаграми, списъци, чертежи на всяко от Древните чудеса и многобройни бележки на немски, изписани с грижливия почерк на Херман Хеслер.
Изведнъж в ушите му се разнесе болезнено силен вик:
— Джак! Зоуи! — Беше Магьосника. — Скрийте се! Всеки момент при вас ще влезе Джуда…
Уест се извърна в мига, в който от тунела изтрещя изстрел и куршумът изсвистя на сантиметър от главата му.
— Вие двете тичайте натам! — нареди той на Зоуи и Лили и посочи лявата страна на прохода. Самият се скри от дясната страна, предпазливо надникна вътре и видя бързо приближаващите в мрака черни фигури.
Беше време за решения.
Нямаше никакъв начин да стигне преди пристигането на отряда на Джуда до подиума, на който лежаха огледалото на Фара и колоната от Мавзолея. Не беше възможно дори да даде на Лили време да зърне, макар и за миг гравираните по тях заклинания.
Очите му огледаха залата в търсене на спасителен изход.
От другата страна на острова имаше открито пространство, но не и изход — само преградната гранитна стена, задържаща нажежената кал, чието спускане вероятно се задействаше по някакъв начин при стъпване на някое от стъпалата.
И в този момент логиката на капана се избистри в главата му и той видя всичко кристално ясно: изкачващия се тунел със засъхналата кал по краищата му, пътеката канавка в предишната зала, канавките покрай стъпалата през входната арка… и тази кал, която, ако се освободеше от стената, щеше да потече, да заобиколи издигнатия каменен остров с Огледалото и Колоната и да продължи надолу по пътя си из Убежището, надолу към водата в канала, образуван от пукнатината, да убие всички добрали се дотук натрапници и да опази двете съкровища.
Половинките скелети на нацистите допълваха картината: те бяха изгорели, бяха се стопили до кръста, докато се бяха опитвали да избягат от калта. Самият Хеслер вероятно се бе оказал пленен на подиума, заобиколен от нажежената кал. И сигурно бе умрял по възможно най-жестокия начин: от глад и жажда в тъмното, сам, без никакъв шанс за спасение. Колегата му, Кьониг, сигурно бе избягал по някакъв начин и бе оцелял по чудо в пустинята, за да се добере до Тобрук.
Сред многото ниши със статуи в кръглата стена Уест забеляза два по-малки отвора от двете страни на централния вход.
Бяха ниски сводести тунели, високи около метър, издигнати на половин метър от пода на залата.
Нямаше представа какво са, но в момента това бе последната му грижа.
— Зоуи — малките тунели! Изведи Лили!
Зоуи леко вдигна Лили, буквално я хвърли в нишата с тунела от тяхната страна на входа, а Уест надникна в дупката от своята страна.
Тунелът беше абсолютно прав и изчезваше надолу.
— Сякаш имам избор — каза той на глас.
После скочи в тунела — едновременно със Зоуи, която последва примера му от другата страна — буквално секунда, преди силите на Джуда да нахлуят в светата зала.
В същия момент четири дребни фигурки тичаха по високия акведукт над левия ръкав на канала.
Водени от запъхтяния, но целеустремен Мечо Пух, те изглеждаха като трупа въжеиграчи. Но все пак успяха да минат и се скриха във високия около метър тунел от другата страна.
Маршал Джуда влезе в подземната зала и без да поглежда към величествения й купол, заби поглед в Огледалото и Колоната.
Усмихна се доволно.