Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
На стълбите пред Уест лежаха трите обезглавени скелета на нацистите, които бяха видели.
Магьосника сметна за нужно да предупреди:
— Обезглавени тела в основата на стълба могат да означават само едно: остриета в горната част. Внимавайте!
Отново начело, Уест погледна нагоре по новото стълбище.
— О-о-о… Я вижте…
На върха на стълбата имаше наистина впечатляваща постройка: голяма фортифицирана стражева кула, излизаща под наклон от вертикалната стена на 60 метра над водната пропаст.
Древната кула бе стратегически разположена над основния завой в пукнатината. Точно срещу нея, на другата стена, се издаваше кула-близнак, напълно идентична, също така щръкнала от камъка и също така съоръжена със стълбище, което започваше от клетката долу на морско ниво.
Уест направи крачка нагоре по стълбата и изведнъж…
— Ти ли си, Джак? — разнесе се глас.
Уест се извърна.
Гласът не бе на Калис.
Беше дошъл по-отдалече.
От другата страната на пукнатината.
Уест завъртя глава натам.
И видя втори екип на американските специални сили, застанал на отсрещната пътека, пред каменната платформа, водеща до удавящата клетка.
Бяха излезли от страничен изход в каменната стена там — двайсет и четирима въоръжени мъже.
Предвождаше ги мъж към петдесетте, със стоманени черни очи и — гледката беше зловеща — без нос. Беше отсечен в далечното минало и на негово място имаше гротесков безформен чукан.
Но въпреки това отвратително обезобразяване най-силно впечатление правеше облеклото на този мъж.
Беше с обуща със стоманени подметки, като тези на Уест.
Беше облечен в брезентово яке, като това на Уест.
На колана му висяха малки кислородни бутилки, също както при Уест.
Единствената разлика беше в каската му — неговата бе лека каска на пещерняк, докато тази на Уест бе пожарникарска.
Също така бе по-възрастен от Уест, по-спокоен и по-уверен. Малките му черни очи излъчваха опитност.
Това бе човекът, от когото Уест се страхуваше повече от всеки друг човек на земята. Човекът, който бе последният командир на Уест в армията. Човекът, който веднъж го бе зарязал като мъртъв в равнините около Басра в Ирак.
Навремето беше командир на отряд „Делта-6“, най-добрите сред групите „Делта“, но сега бе командир на ГЕС — определено най-добрите специални сили на света.
Полковник Маршал Джуда.
В момента Уест и хората му се намираха малко по-напред от Джуда.
Тъй като пътеките от двете страни на пролуката бяха практически идентични, това означаваше, че Уест се намира един капан по-напред. Джуда тепърва трябваше да преодолее удавящата клетка откъм своята страна и току-що бе стъпил на каменната стълба там, когато…
… надолу полетяха трите набучени с бронзови пирони дървени топки.
Но това изобщо не го впечатли.
Той само кимна на трима от хората си и те бързо и компетентно издигнаха солидна барикада от триножници между отряда и застрашително търкалящите се надолу топки.
Титановата сплав на триножниците бе достатъчно здрава, така че когато топките се удариха в нея една след друга, бяха отклонени безобидно към водата.
През цялото това време Джуда не бе свалил погледа си от Уест.
— Как спиш напоследък, Джак? Продължаваш ли да сънуваш онзи вулкан? — обади се той. — Преследва ли те биенето на барабани и монотонно пеене?
Застанал от другата страна на пукнатината, Джак бе смаян. Как бе възможно Джуда да знае…
Реакцията му бе точно онази, която Джуда бе очаквал. Устните му се извиха в тънка студена усмивка.
— Знам дори повече от това, Джак. Повече, отколкото си в състояние да предположиш.
Уест бе смутен, но се постара да не го покаже.
Не успя.
Джуда кимна към пожарникарската каска, която Уест бе сложил на главата си.
— Още ли използваш тази пожарникарска шапчица, Джак? Знаеш, че никога не съм го одобрявал. Много е неудобна на трудни места. Нямаш представа каква болка за учителя е да види ученикът му да използва детински методи.
Уест не удържа и вдигна поглед към козирката на каската си.
Джуда продължи словесната си атака с явното намерение да постигне психологическо предимство.