Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Това позволи на Джуда и хората му да изкачат рампата в относителна безопасност и да продължат към стражевата кула от своята страна.
Изглеждаше, че нищо не може да ги спре.
За разлика от тях, Уест и екипът му се добраха тичешком и останали без дъх до своята стражева кула.
— Дори ако вземем тази част на Пирамидиона — обади се Стреч, — как ще я изнесем оттук? Как ще я прекараме покрай американците? Все пак, ако е Голямата част, говорим за квадратна плоча със страна над два метра и половина, изработена от масивно злато…
Мечо Пух не се сдържа:
— Ти винаги търсиш негативното, нали така, евреино? Понякога се питам за какво изобщо си доставяш главоболията с тази мисия.
— Дойдох, за да ви държа под око — заядливо отговори Стреч.
— Ако не можем да изнесем частта — спря оформящата се разпра Магьосника, — трябва поне да я видим. Лили трябва да прочете заклинанието, изписано на горната й страна.
Уест — не им обръщаше внимание — надникна през балкона на стражевата кула надолу към величествената арка на Убежището.
Огледа пристана в дъното на жлеба на рампата, започваща от арката. Пристанът се намираше в точка, разположена по средата между двете стражеви кули, и беше покрит с малък мраморен белведер на четири колони. По вертикала разстоянието от балкона до белведера беше може би към петдесетина метра.
— Дългоух, трябва ми „тролей“ за спускане до белведера.
— Разбрано.
Дългоух свали своята М-16, зареди в цевта на прикрепения гранатомет абордажна кука, прицели се и стреля.
Куката полетя към мраморния белведер на пристана, стрелна се около една от носещите колони и се захвана.
— Отличен изстрел, брат ми — одобри Зоуи, без да скрива, че е впечатлена.
Дългоух направи примка в края на въжето, което държеше, прекара я около една колона в прозореца на стражевата кула и опъна въжето. Сега разполагаха с връзка по въже от прозореца на стражевата кула до пристана.
— Лили — каза Уест. — Няма да се отделяш от мен. Хвани се. Спускаме се първи.
Лили скочи в разтворените ръце на Уест и го прегърна през врата. Уест сложи върху въжето блокчето с ролки на „тролея“, оттласна се…
… и двамата полетяха през огромната пукнатина пред фасадата на Убежището на Хамилкар — две точки на фона на величествената древна крепост…
… и с леко плъзване се приземиха на малкия пристан в основата на извисяващата се над него постройка.
— Окей, Зоуи, спускай се — каза Уест в микрофона на радиостанцията си.
Зоуи се стрелна по въжето и ловко стъпи до Уест и Лили.
— Магьосник, твой ред е… — каза Уест.
В същия миг изтрещя изстрел и отекна в пещерата.
Уест се извърна и видя един от снайперистите на Джуда да насочва дългоцевната „Барет“ от техния балкон на стражевата кула… и изведнъж осъзна, че вече не се намират в защитавания периметър на „Кос“-а.
Но странно… куршумът не се заби наблизо до тях.
Уест изведнъж разбра.
Снайперистът изобщо не се целеше в тях.
Целеше се в…
— Не, по дяволите, не…
Бам!
Следващ изстрел.
Изсвистяване на куршум…
Въжето на „тролея“ бе прекъснато точно по средата и двете му безполезни половини се свлякоха във водата.
Уест, Зоуи и Лили бяха на пристана, напълно откъснати от останалата част на екипа.
— Е, сега вече нямаме избор — мрачно обяви Уест и продължи в микрофона: — Дългоух, Мечо Пух, Стреч… Осигурете ни огнево прикритие. Защото след четири секунди ще имаме нужда от прикритие!
Точно след четири секунди от стражевата кула на Джуда се разнесе оглушителна канонада.
По покрива на мраморния белведер, под който търсеха спасение Уест, Зоуи и Лили, зачаткаха куршуми. Рикошетите избиваха искри от камъка.
Екипът на Уест отговори по достоен начин и срещу кулата на Джуда полетяха ответни откоси.
Между двете кули започна смъртоносна престрелка.
Все пак прикриващият огън оказа ефект, защото накара хората на Джуда да потърсят спасение, а това даде на Уест очакваната възможност.
— Сега! — извика той на Зоуи и Лили.
Изскочиха изпод прикритието на белведера и хукнаха нагоре по рампата към портала на крепостта — три дребни фигурки пред гигантската древна цитадела.
Изкачиха на бегом стъпалата и под трясъка на изстрелите над главите им изчезнаха в зейналия тъмен вход на изоставеното от незапомнени времена Убежище на Хамилкар Барка.