Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
И чак след това си позволи да потърси с поглед Уест и внимателно разгледа многото ниши, кътчета и скрити места.
Никаква следа от Уест. Засега.
После извика:
— Знам, че си тук, Джак! Виж ти… два пъти за два дни. Защото нещо ми подсказва, че пак ще загубиш…
Хората му се разпръснаха и започнаха да претърсват залата с готово за стрелба оръжие.
Уест се изтегли заднешком в малкия сводест тунел; молеше се тъмнината да му помогне.
Извади пистолета си от кобура на бедрото и го вдигна… буквално в мига, в който на входа на тунела застана с пистолет в ръка един командос от ГЕС!
Пръстът на Уест застина върху спусъка — стрелбата можеше да го спаси за известно време, но щеше да издаде позицията му.
Само че войникът не стреля.
Вместо това се взря в тунела, присвил очи — оглеждаше дали някой не се крие там.
Не можеше да види Уест…
Преди Уест да си позволи да въздъхне облекчено, командосът посегна към висящите на колана му очила за нощно виждане.
В същия този момент Маршал Джуда оглеждаше подиума-остров в центъра на залата с портативен рентгенов скенер.
Скенерът показваше, че стълбището, по което се стигаше до острова, представлява един голям задействащ капана камък. От друга страна, куполът над главите им бе от диорит, а това означаваше, че няма как да забият в него скоби за захващане.
Ситуацията бе ясна и типична за Имхотеп VI: за да стигнеш до издигнатия остров, трябваше да задействаш капана.
Което на свой ред означаваше, че Джуда и хората му трябваше да са максимално бързи.
— Господа — каза той, — това е капан тип „Имхотеп VI, вариант 4“. Ще разполагаме с малко време. Подгответе ролковите колички. Искам група от осем души да има готовност за вдигане на частта на огледалото, и друга група от четирима — за тази на колоната.
— Искате ли да вземем също Огледалото и Колоната? — попита един от помощниците му.
— Пет пари не давам нито за Огледалото, нито за Колоната. Интересуват ме само частите — отсече Джуда.
Отрядът му зае позиция.
Междувременно вкараха в залата две ниски колички на по шест ролки. С тяхна помощ щяха да изнесат навън тежките части на Пирамидиона.
— Готови… започваме — каза Джуда.
И с тези думи стъпи върху първото стъпало на стълбището и задейства механизма на смъртоносния капан.
В този момент се случиха едновременно няколко неща. Войникът, който надничаше в тунела на Уест, си сложи очилата за нощно виждане… и веднага забеляза сгушения като заклещено животно Уест.
Вдигна своя „Колт Командо“…
Бам!
Изстрел.
Само че стреля Уест.
Войникът падна мъртъв, улучен точно между очите.
Трима от командосите в залата видяха как другарят им пада по гръб и се хвърлиха към сводестия тунел от дясната страна на входа.
Само че в секундата, в която войникът бе паднал пронизан, Джуда бе стъпил на стълбището и бе привел капана в действие.
Зрелищният начин, по който се задейства капанът, попречи на Джуда да забележи смъртта на своя войник.
Защото в същия момент масивната гранитна стена в дъното на залата започна да се спуска и да освобождава вонящото езеро от кипяща вулканична кал: поради голямата си вискозност, тя започна да изпълва кръглата зала бавно.
Хората на Джуда се спуснаха напред, изкачиха за секунди стъпалата и без колебания събориха Огледалото и Колоната от основите им.
Разстилащата се кална маса напредваше като два дебели пръста — заобикаляше острова от двете му страни.
Бързо изтриване на основите разкри блестящата златна повърхност под пепелта.
Командосите сграбчиха двете основи и ги вдигнаха.
Калните пипала бяха вече заобиколили две трети от острова и напредваха, готови да се съберат от другата му страна, като поглъщаха всичко по пътя си…
Екипът на Джуда заряза падналото Огледало на Александрийския фар и Колоната, хвърли се надолу по стъпалата и се добра до централния вход в момента, в който потоците се събраха, обгърнаха основата на острова и го изолираха.
Само че калта продължавате да тече в търсене на път навън от залата.
Екип „А“ на Джуда — този, който се състоеше от осем души — натовари основата на Огледалото на една от ролковите колички. Двама от командосите забелязаха, че за разлика от другата част, частта от Родоския фар има на долната си част вдлъбнатина с човешка форма. Странно наистина. Но нямаха време да я изследват точно сега.