Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Има обратен наклон — каза тя. — Като конус на…
— Хайде, нямаме време за това — прекъсна я Уест.
В тази най-вътрешна част на пукнатината имаше спускащо се стълбище, последвано от изкачваща се рампа. Рампата се извиваше и следваше линията на лявата стена на пукнатината. Странно, но откъм външната й страна имаше издигната канавка, за чието предназначение не можеха дори да се досещат.
Разбира се, цялата конструкция от стълбище плюс рампа бе копирано огледално от другата страна на пукнатината.
Уест и екипът му започнаха да се спускат по стълбището — избягнаха два отдушника, от които бълваше пара.
Междувременно екипът на Джуда бе прекосил тесния пролом на своята страна и вече приближаваше охранителната кула.
Командосите започнаха да я заобикалят — катереха се по стената.
Необичайно висока плоча за стъпване отделяше основата на спускащото се стълбище от тази на изкачващата се рампа — стърчеше от стената на девет метра над нивото на водата.
Жлебът на изкачващата се рампа се издигаше над Уест и хората му на поне стотина метра и свършваше при лявата стражева кула. Широчината му бе малко над метър, напълно достатъчно за придвижване в единична колона. Отляво бе пропастта, в която се плискаха водите на канала.
По дължината на рампата имаше два отвора: първият бе на около две трети от дължината и приличаше на проход за влизане, вторият, в най-горната част на рампата, изглеждаше като отвор на тръбопровод.
От тръбата излизаше застрашително изглеждаща струя пара, издигаше се нагоре и чезнеше в полумрака.
Магьосника бе запленен.
— О-о-о… това е сходящ капан с единствен изход — възкликна той.
— Какъв капан? — попита Мечо Пух.
Уест обясни:
— Иска да каже, че от тук нататък започва състезание между нас и онова, което ще бъде изпуснато от тръбата. Нали разбираш, трябва да се доберем до прохода, преди течността да се е спуснала до него. Предполагам, че стартът дава стъпването на плочата за прехвърляне на рампата.
— И за каква течност става дума? — поинтересува се Дългоух.
— Виждал съм варианти с нефт — отговори Магьосника. — С нажежени плаващи пясъци. С разтопен катран…
Докато Магьосника говореше, Уест хвърли бърз поглед към хората на Джуда.
Високо над водата, те вече заобикаляха тяхната охранителна кула откъм външната й страна. Движеха се изключително координирано — много по-бързо от собствения му екип.
Първият ГЕС-командос се прехвърли през балкона и изчезна в кулата.
— Нямаме време да размишляваме над задачата — каза Уест. — Налага се да поемем предизвикателството.
В мига, в който кракът му стъпи на издадената плоча, от тръбата на върха на рампата изригна струя нажежена вулканична кал. Бе тъмна и гъста, и толкова гореща, че в стичащата се маса проблясваше златночервена магма.
В следващия миг се изясни предназначението на канавката.
Тя пое потока нажежена кал и го насочи право срещу екипа на Уест!
— Ето, затова тренирахме всеки ден — извика Уест. — Тичайте!
Втурнаха се нагоре по рампата.
Срещу спускащата се към тях огненочервена кал.
Състезанието се очертаваше с неясен завършек — рампата явно бе конструирана така, че да дава предимство на калта.
Но Уест и хората му бяха във форма и добре подготвени. Задъхани се носеха нагоре по стръмния наклон, добраха се до отвора на прохода в стената и скочиха без замисляне в него един след друг. Уест изчака да влязат всички и се хвърли вътре в мига, в който вулканичната кал се плъзна покрай него, стигна до дъното и се изля във водата, като вдигна мощна струя пара.
Екипът на Джуда — движеше се почти синхронно с Уест — подходи към своята рампа по съвсем друг начин.
Изпратиха само един човек — специалист, нарамил голяма сребриста туба и хванал в ръка нещо, което приличаше на голямогабаритна духалка на окапали листа.
Специалистът леко изтича нагоре до отвора в стената от тяхната страна, но вместо да изчезне в него, насочи отвора на „духалката“ срещу рампата.
Само че вместо горещ въздух устройството в ръцете му изстреля облак от свръхохладен течен азот, който моментално превърна началото на калния поток в твърда кора, а тя на свой ред изигра ролята на бариера и насочи калта отзад през външния ръб на канавката в пропастта!