Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Брандън се замисли върху думите му.
Уолт продължаваше да гази в дълбокия сняг.
— Ядосан ли си ми, шерифе? Заради онова, което казах ли? — извика отново Брандън.
— Затвори си устата и иди да провериш караваната.
— Да, сър.
Уолт продължаваше да гази надолу към оградата. Вече едва влачеше краката си, а потта шуртеше от него, въпреки ледения вятър, който брулеше лицето му. Освен умора, чувстваше и още нещо — тревога, породена от пълната тишина наоколо, както и натрапчиво усещане, че някой ги наблюдава.
Вече виждаше постройката по-ясно и успя да различи очертанията на хранилка, двукрила порта и две автоматични поилки. Приближи се до коритото на хранилката и установи, че е затрупано със сняг, което значеше, че животните са били преместени преди двете скорошни виелици — може би пет или шест дни по-рано. Огледа следите от отварянето на портата и установи, че те също бяха затрупани от пресния сняг — още едно доказателство за предположението му. Марк Ейкър бе прекарал два дни в хижата си точно преди спасителната операция, която отне живота на брат му. Дали се бе отбил в тази ферма по време на отсъствието си? Какво бе открил? Защо животните са били преместени?
Уолт се опита да отвори затрупаната от снега порта и успя да я открехне достатъчно, за да се промъкне през тесния отвор. Вътре беше тъмно. През пролуките на дъските се процеждаха снопове слънчева светлина. Пръстен под, площадка за доене и няколко клетки, както и приспособление с подвижни метални ритли, използвано за пристягане на животните при дамгосване.
Измъкна се навън през тесния процеп на вратата и чак тогава обърна внимание на автоматичните поилки.
В улеите нямаше сняг, но бяха сухи. През зимните месеци те се загряваха с термостат, бяха снабдени с поплавък и клапа за контролиране на нивото на водата и решаваха проблема на фермера със заледяването й. Уолт внимателно огледа нескопосното изпълнение: и при двата механизма поплавъкът се крепеше в изправено положение с помощта на парче усукана тел, така че водата да не прелива.
Шерифът свали ръкавицата си и докосна с пръсти металната вана. Беше топла. Това обясняваше липсата на сняг, но не и наличието на телта.
Вероятен проблем с поилките би бил сериозна причина за преместването на животните. Например замръзнал водопровод или често прекъсване на електрозахранването.
Вечният въпрос за кокошката и яйцето — дали първо са преместени животните и затова водата е била спряна, или първо е спряла водата и затова са били преместени животните?
Замисли се за неочакваното посещение на жената — как й беше името? — от Центъра за контрол и превенция на болестите. Тежкоболните работници на Дани Кътър. Транспортиране по спешност с частен самолет, буквално под радара. Последното бизнес начинание на Дани бе „Трилогия“: изворна вода, добивана от „три хиляди метра дълбочина“.
Може и да не беше луда крава в крайна сметка. Дали пък нямаше нещо общо с водата?
Уолт реши да огледа района зад бараката. Нагази в снега и с мъка измина десет метра, двайсет… трийсет. Сто. Стигна до вратника на оградата, прескочи я и продължи нагоре по покритите от пресния сняг дири. Целият беше мокър от пот и едва си поемаше въздух, а като капак на всичко чувстваше нервите си обтегнати до скъсване. Може би се дължеше на откровения разговор с Брандън. Защо му трябваше да отваря старите си рани?
Мислите му бяха прекъснати от онези непогрешими звуци, които липсваха досега във фермата — шум от животни.
Изкачи се до билото на хълма, погледна надолу и видя стадо овце — около петстотин глави — разпръснати покрай обвита в мъгла планинска рекичка. Оградата пресичаше водата на две места и обхващаше още двайсетина акра от поляната отвъд нея. По пасбището от другата страна имаше разпръснато сено. Ледът над реката беше изсечен с брадва на пет места и от отворите се вдигаше пара. Фермерът бе избрал по-трудния начин за хранене на животните, за сметка на по-лесен достъп до прясна вода, което обясняваше защо пасбището зад гърба на шерифа стоеше пусто.
Мислите му отново се насочиха към водата. Защо беше нужен целият този труд по разбиване на дупки в леда. Не се сещаше за друга причина, освен водопроводът към автоматичните поилки да е замръзнал.
Тръгна обратно към обора по собствените си дири в дълбокия сняг. Свали ръкавиците си и взе да размотава телта, която крепеше поплавъците в изправено положение.
Ако поилките не работеха, преместването на овцете щеше да е оправдано.