Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Халил изключи телефона и го върна в сака. Значи когато бяха изпратили новината, все още не бяха знаели, че телефонът на жената е у него — и съобщението е било получено от всички федерални агенти, в това число и от мъртвата.
Или… или са знаели, че телефонът е у него, и не са прекратили услугата, защото са се надявали, че ще е толкова глупав, че да използва телефона, и ще могат да следят движението му. Или да му пращат фалшиви съобщения.
Замисли се над думите „нападната“ и състоянието й е „засекретено“. Можеше ли това да означава, че не е мъртва? Или не биха обявили за смъртта й в подобно съобщение? Това го разтревожи, но той пропъди тази мисъл от главата си и се съсредоточи върху следващата жертва. Щеше ли съобщението да предупреди Хейтам, че вероятно се намира в опасност? Може би Хейтам не го беше прочел, а и да го бе направил, защо му е да си помисля, че го грози нещо?
Инстинктът, който никога не го бе подвеждал, му казваше да игнорира възможността да са му заложили капан в къщата. Щеше да надуши опасността, но в момента надушваше единствено кръвта на Джибрал Хейтам. Извади предплатения телефон и набра номер.
— Амир слуша.
— Голд се обажда — каза Халил на английски. — Как са нещата при вас?
— Все същото, господине — отговори Амир.
— Къде сте в момента?
— Паркирал съм на място, откъдето да виждам къщата.
— И няма нищо, което да ви притеснява?
— Не, господине.
— Ще ви се обадя пак. — Халил затвори и се обърна към шофьора. — Малка промяна на плана. Трябва да се срещна с един човек, който идва от града с влака.
— Няма проблем. — Шофьорът вкара информацията в GPS-а. — Гарата е само на няколко преки.
След три минути шофьорът стигна до малкия източен паркинг на железопътната гара на Лонг Айланд.
Халил видя стоянка, но в този неделен следобед таксита нямаше. Няколко коли бяха оставени на паркинга, а перонът бе празен. На плексигласовия навес имаше надпис ДЪГЛАСТЪН, точно като на снимката, която му беше показал Малик. Наставникът му имаше доста либийски източници в Ню Йорк, сред които таксиметрови шофьори и дори дипломати от либийската мисия в ООН, и беше избрал това място, но имаше и две алтернативни места в случай на проблеми.
— Спрете до ей онзи ван — каза Халил.
Шофьорът зае мястото до големия ван, който скриваше лимузината от улицата.
Удовлетворен, че ще може да си свърши работата тук, Халил набра номера и Амир вдигна веднага.
— Чакам ви на паркинга на гара Дъгластън — каза Халил и затвори.
— Каза ли кога ще дойде? — попита шофьорът.
— След няколко минути.
Халил взе бутилката вода от джоба на седалката, отвори я и я изпи почти цялата.
— Искате ли да се преместя при перона? — попита шофьорът.
— Не.
Халил отвори сака и извади автоматичния Колт 45-и калибър, който му бе дал покойният му сънародник в Санта Барбара. Другото предимство на чартърните полети бе, че човек може да носи оръжие на борда на самолета, без никой да знае — не че на някого всъщност му пукаше.
— Ще слезете и ще се срещнете с вашия човек на перона ли? — попита шофьорът.
— Не.
Халил опря бутилката в гърба на предната седалка, в горната част на гръбнака на дебелия мъж, противоположно на сърцето му. Огледа се, за да се увери, че наоколо няма никого. И тъкмо да дръпне спусъка, се отказа, прибра колта в сака и извади от джоба си пистолета на госпожица Мейфийлд. Да, нямаше да е зле балистичната експертиза да покаже, че убийството е извършено с оръжие на агент на ФБР. Пъхна дулото на пистолета в гърлото на бутилката.
— Ще изляза да дръпна една цигара — каза Чарлз Тейлър.
— Можете да пушите и тук. — Халил дръпна спусъка и пистолетът подскочи в ръката му в мига, в който приглушеният гръм изпълни купето.
Тейлър политна напред, но коланът го задържа и го върна назад. Главата му клюмна на една страна. За всеки случай Халил стреля отново в пълната с дим пластмасова бутилка и тялото на мъжа отново политна напред и бе дръпнато назад към кожената облегалка. Халил пое дълбоко дъх през носа, наслади се на миризмата на изгорял барут и прибра пистолета в джоба си.
Пъхна двете гилзи и димящата бутилка под седалката, взе сака, слезе от колата и отвори вратата на шофьора.
Двата куршума 40-и калибър бяха минали през огромното тяло на мъжа и се бяха забили в таблото. Бялата риза на Тейлър бе станала червена от прясната кръв, но добре насочените куршуми бяха спрели сърцето му бързо и кървенето не беше голямо. Добра работа.