Дъщеря на Империята

— Не се ли е разчуло? — попита внезапно заинтересувана Мара.

— Не. Лорд Инродака живее усамотено, рядко приема гости и още по-рядко пътува. Но все пак нямаме време. Берачите на плодове скоро ще разнесат вестта по реката. След това новината ще се разпространи в империята, но засега ти си единствената, която знае, че новата царица скоро ще си търси дом. С нея ще има триста воини. — И добави с весела искрица в очите: — Но ако спечелиш лоялността й, поне няма да се притесняваш, че някой от тях е шпионин.

Мара се изправи.

— Ако това е вярно, трябва да тръгнем още в зори. — Привличането на кошер на чо-джа в земите й щеше да е като дар от боговете. Чо-джа бяха странни същества, но надеждни и лоялни съюзници. Новата царица щеше да започне гнездото само с триста воини, всеки колкото двама цурани, но след години броят им щеше да нарасне до няколко хиляди. Освен това, както бе посочил Аракаси, никой от тях нямаше да е агент на друг дом. Мара се обърна към Кейоке. — Хората ти да са готови до час. Ще тръгнем към кошера на разсъмване. — Командирът се изправи, а тя пак се обърна към Аракаси. — Ти ще дойдеш с нас. Папевайо ще се погрижи за слугите и за всичките ти нужди.

И даде знак за край на срещата. Съветниците й се надигнаха. Накоя дръпна Аракаси за ръкава и изсумтя:

— Момичето не знае нищо за чо-джа. Как ще преговаря?

Аракаси хвана галантно ръката й и я поведе към прага, сякаш беше любимата му баба.

— Новите царици се появяват толкова рядко, че никой не е подготвен да преговаря. Лейди Акома просто трябва да се съгласи с условията, който поискат.

И я изведе в коридора.

Мара едва сдържаше вълнението си. Новините затъмниха всички мисли за предстоящата й сватба. Кошерът в имението й нямаше да е само източник на чест и военна мощ. Освен страховити воини чо-джа бяха миньори, които копаеха редки метали и скъпоценни камъни и от тях занаятчиите им правеха невероятно красиви бижута. Насекомоподобните същества знаеха и тайната на производството на коприна, тънката материя, предпочитана във винаги горещата империя. В миналото бе имало няколко войни за контрол на търговията с нея, но накрая императорът бе забранил да се налага монопол. Сега всеки лорд, който се сдобиеше с коприна, можеше да търгува.

Продукцията на чо-джа беше ценна, а в замяна те искаха само зърно и кожени предмети. По тази причина лордовете бяха готови да убиват, за да се сдобият с кошер в земите си. А чо-джа имаха нова царица по-рядко от веднъж на човешко поколение.

Мара трябваше да убеди новата царица да се премести в земите на Акома. Ако се провалеше, останалите домове щяха да пратят представители и все някой щеше да предложи задоволителни условия. А както бе отбелязал Аракаси, никой не знаеше как да привлече странни същества като чо-джа.

Люджан и хората му се измъкнаха към хълмовете почти незабелязано сред хаоса от слуги, които събираха провизии за ескорта, който заминаваше да преговаря с новата царица на чо-джа.