Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Заета съм.
— Не сте — поклати глава. — Позволих си да хвърля едно око на дежурствата ви, дневникът е на масата в стаята на сестрите… Утре се освобождавате в осем.
В хладния й поглед се четеше одобрение.
— А откъде знаете, че нямам среща?
— Имате ли?
Очите й се отместиха, гласът й уморено прозвуча:
— Всъщност това е без значение. Не виждам за какво можем да говорим…
— И така да е — усмихна се Кроукър. — Тогава просто ще вечеряме заедно. Приемете го като жест на благодарност от името на Рейчъл. Сторили сте толкова много за нея и тя… всъщност ние, сме ви много признателни…
— Не става — поклати глава Джени. — Имам правило да не се сближавам с роднините на своите пациенти.
— Съвсем мъдро правило — кимна той и отново се усмихна: — Но понякога става така, че ни се иска да пратим всяка предпазливост по дяволите, нали?
— А вие, господин Кроукър, без съмнение твърдите, че случаят е точно такъв…
— Лю — меко я поправи, после кимна: — Да, твърдя точно това. Колко случая като този с Рейчъл сте имали в своята практика?
— Нито един.
Отговорът дойде без никакво колебание и това несъмнено беше точка в полза на Кроукър.
— Добре — кимна той. — Тогава нека забравим правилата и пратим по дяволите всички предразсъдъци!
Очите й изпитателно се взряха в лицето му, главата й колебливо кимна.
— Страхотно! Ще мина да ви взема оттук.
На устните й се появи бледа усмивка.
— Защо продължавам да мисля, че ще съжалявам за всичко това? — тихо попита тя.
— Защото сте човек, който спазва правилата.
Усмивката й стана по-широка, в гласа й се долови лека ирония:
— Страхотно е да получаваш отговор на всичките си въпроси, не мислите ли?
Глава 4
Апартаментът на Мати в Палм Бийч беше закупен преди пет години от Доналд Дюк и станал нейна собственост съгласно условията на развода. Намираше се на дванадесетия етаж на Харбър6 Пойнт — един от блестящите небостъргачи, които никнеха като гъби из Голд Коуст в Южна Флорида. От него се разкриваше фантастична гледка към Атлантическия океан и каналите между островите, а името му — според странните традиции на Южна Флорида — нямаше нищо общо с действителността. Сградата беше съвсем близо до хотел „Брейкърс“ и изисканите ресторанти по Роял Поинсиана Уей, обитателите й бяха сред тези, които носят диамантите си дори на плажа. Освен задължителните за подобни постройки апартаменти от по неколкостотин квадратни метра, натъпкани с глезотии от сорта на полирани мрамори и позлатени кранове на чешмите, Харбър Пойнт разполагаше с невероятен център за фитнес на последния етаж, посетителите на който използваха най-модерни уреди за контрол на кардиоваскуларната система. Входът се охраняваше от униформен портиер, а в просторния вестибюл дебнеше главният иконом на сградата.
Вестибюлът беше типичен за тези блокове, в които апартаментите се наричаха „резиденции“ и цените им започваха от един милион долара. От тавана висяха четири огромни полилея от масивен кристал, подът беше застлан с дебели, правени по поръчка килими „Мисони“, а пищност бе единствената дума, която горе-долу даваше представа за диваните и фотьойлите от мека розово шоколадова кожа.
Кроукър влезе в апартамента на дванадесетия етаж и започна да пали лампите, сякаш се надяваше, че светлината ще попречи на дълбоката депресия, в която изпадаше Мати. Докато пътуваха по мемориалния мост „Флаглър“ и Роял Поинсиана Уей, се постара да убеди сестра си, че състоянието на Рейчъл е напълно стабилизирано, но тя упорито мълчеше. Накара я да седне на единия от двата огромни дивана, разположени един срещу друг в гостната. Апартаментът беше в европейски стил, или по-скоро в стила, който неизвестният дизайнер е приемал за европейски: тапицирани с френска дамаска мебели и оригинални персийски килими с поизбелели от времето алено тъмносини шарки. Навсякъде бяха пръснати антики: под провинциалните пейзажи от Франция бяха подредени масички с кристални плотове, отрупани със статуетки и масивни, богато инкрустирани вази. По стените бяха окачени неизбежните за Флорида огледала с тежки рамки, които отразяваха фигурите на присъстващите под различни ъгли.
6
Harbour (англ.) — пристанище. — Б.пр.