Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Познавам само достойни и високоетични колеги.
— Помислете все пак — настоя Кроукър.
Джени се огледа така, сякаш се опасяваше, че някои може да ги чуе. После му направи знак да я последва. Излязоха от стаята за почивка и тръгнаха по коридора, който водеше в обратна посока на отделението за спешна хемодиализа. След няколко крачки стигнаха широка остъклена врата, надписът над която гласеше:
ВНИМАНИЕ: ОПЕРАЦИОНЕН ЦЕНТЪР
Тя я отвори, влезе в най-близкото помещение и включи осветлението. Озоваха се в неголяма операционна. До една от стените проблясваше машина от стомана и порцелан, която имаше размерите на малко писалище. Беше на крачета, с продълговата форма, от едната й страна излизаха гъвкави маркучи, а ръбовете й бяха покрити с пресован каучук. Джени пристъпи към нея, докосна гладката повърхност и каза:
— Това е перфузионен апарат. С негова помощ се съхраняват бъбреците до момента на трансплантацията.
Кроукър огледа машината, но не откри нищо необичайно. Апарат като апарат, един от многобройните лъскави сандъци, които се намират в операционните. С необяснимо за лаика действие, но нищо повече.
— Нека си представим една хипотетична ситуация — продължи Джени. — На магистралата става тежка катастрофа, има убити. В днешно време това се случва толкова често, че труповете рядко стигат до болницата. Съдебният лекар ги задържа до идентифицирането, след което ги предава директно на погребалните агенции. — Вдигна ръка и прибра някакво невидимо косъмче зад ухото си: — А сега да допуснем, че въпросният съдебен лекар е лишен от морални задръжки. Има дългове, или пък просто иска да спечели малко пари. Във всеки случай работи за себе си… Как постъпва той? Охлажда коремната кухина на трупа до 32 градуса по Целзий и по този начин го съхранява до момента на включването му към перфузионния апарат. След което запълва кухината с разтвора на Белцер. Не забравяйте, че при бъбреците той има на свое разположение цели 72 часа… По всяка вероятност клиентите са осигурени предварително и чакат реда си. Следващата му работа е да извърши антигенна проба. Това му отнема някъде между шест и осем часа. И, бинго!… Сравнява данните на съответния бъбрек с показателите на евентуалния клиент и го продава. Просто и лесно. Никой нищо не подозира, тъй като жертвите на пътнотранспортни произшествия най-често са така обезобразени, че хирургическата намеса на съдебния лекар остава незабелязана за хората от погребалните бюра, които обработват труповете.
— Хипотетичен ли е този сценарий, или типичен? — погледна я Кроукър.
— Мога да кажа само, че се е случвало — мрачно отвърна Джени.
— Дотук добре — кимна той. — Но какво става по-нататък? Купувачът на бъбрека, който и да е той, едва ли идва тук с молба да му го пришиете, нали?
— Не, разбира се — отвърна тя, дългите й пръсти неспокойно пригладиха престилката. — Но извън болниците има достатъчно хора, които биха се наели да го сторят…
— Хора, които притежават вашата специална подготовка?
Лицето й потъмня още повече.
— Ще останете изненадан, ако ви опиша една операция по присаждане на бъбрек — въздъхна лекарката. — Тя е толкова лесна и елементарна, че може да бъде направена в почти всяка частна клиника, а дори и в клинична лаборатория… За нея са необходими всичко на всичко три компетентни лица: хирург, анестезиолог и операционна сестра…
— С други думи, това се случва на практика, така ли? — изпитателно я погледна Кроукър.
— Сам си правете заключенията — тихо отвърна Джени.
— Защо ми разказахте всичко това? — продължи натиска той. — Да речем, че намеря съответния бъбрек… Какво ще стане тогава? Няма ли да откажете да го трансплантирате на Рейчъл, дори да сте убедена, че това ще спаси живота й?
— Не зная — въздъхна доктор Марш и уморено разтърка слепоочията си. — Вече споменах, че трябва да съм луда, за да говоря за всичките тези неща… — Очите й бавно се извърнаха към безупречно бялата операционна маса, блеснала под ярката светлина. — Може би стана така, защото сте полицай… В определени ситуации ченгетата са като свещениците, човек иска да им се изповяда…
— Но вие не сте прегрешили с нищо…
Тя се обърна към него, в зелените й очи се появи пронизителен блясък.
— Така е… Но в случая с Рейчъл явно съм готова и на това…
— И сте уплашена.
— Повече, отколкото можете да си представите.
— Утре ви каня на вечеря — рече той. Трябваше му време, за да научи нещо повече за нелегалната търговия с органи на територията на Щатите. Може би наистина ще се окаже, че в нея са замесени братята Антонио и Хектор. А и младата жена срещу него предлагаше надежда… Един тънък светъл лъч в мрака. Ами ако познава някого, който е в състояние да достави здрав бъбрек за Рейчъл, независимо дали е регистриран или не?… Набирането на органи от жертви на пътнотранспортни произшествия няма нищо общо с това, което вършеха близнаците. Но все пак… Мисълта, че трябва да вземе незабавно решение, го плашеше не по-малко от Джени. — Сега ще отведа сестра си, а утре отново ще поговорим…