Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
След това изключи всички светлини на полицейската кола, освободи спирачката й и, стъпил с единия крак на земята, я избута от крайпътния насип, така че да не се забелязва от магистралата. Всичко това му отне не повече от десет минути. Значително повече време му бе необходимо, за да изчисти и последните следи от кръв от тапицерията на своята кола.
Сега, докато гледаше как преследваният от него човек влиза в жилищния, блок на отсрещната страна на улицата, той обмисляше с кой „джурус“ да омаломощи жертвата си, преди да настъпи краят. Дали със сгънат показалец и среден пръст в очите? Или с кокалчетата в челото? А може би с юмрук в слънчевия сплит?
Мабюс преценяваше болката, която всеки от ударите би породил, разглеждаше ги едновременно, поотделно и заедно, подобно на жонгльор, следящ своите шарени топки. Затвори очи, предвкусвайки онова, което предстоеше да стане, последствията от своите действия, растящи като кръговете от хвърлен във водата камък.
Той бе просто една прашинка, захвърлена в безкрайния космос. Но затова пък колко огромна бе силата му!
Още малко, каза си Мабюс, вдъхвайки мириса на овъглена плът, захвърлен в хеликоптера сред кипящото небе, крещящ своята болка, за да заглуши писъците от пламналия свят под себе си.
Разрушението и смъртта отново бяха пред очите му и той почувства как кръвта на виетнамците просмуква черната му памучна дреха. Мракът, времето и споменът, неговите вечни спътници, изгладени като камъни на дъното на река. Дали му бяха приятели, или врагове? Бе преминал целия измислен от човека ад, за да открие това. „Скоро ще бъда още една крачка по-близо до отговора, каза си той. Вече го усещам като нечий студен поглед върху кожата си.“
Той излезе от колата си и се изгуби в нощта.
— Не можеш да се прибереш вкъщи — каза Даяна Минг. — Не и в това състояние.
Сийв седеше в колата със затворени очи, облегнал глава назад, прекалено изтощен, за да свери. Дълго бе утешавал Елина Ху, съпругата на убития си колега. Всъщност, Даяна се бе справила доста по-успешно от него. Отначало Елина го удари, а след това се притисна в него в някакво детинско отчаяние, сякаш той имаше властта да изтрие смъртта на мъжа й от сметките на съдбата.
Даяна бе проявила достатъчно здрав разум да направи чай и да го поднесе. Тихото потракване на чашите, познатите миризми, всички тези дребни неща им подействаха успокояващо, придавайки усещане за реалност на нереалното положение, в което се намираха.
Тя бе тази, която телефонира на сестрата на Елина. Изчакаха я да дойде — с тревожно, пребледняло лице и малка чанта с необходимите неща за преспиване. Отново Даяна го извлече, плетящ крака, от жилището на Ху и го напъха в колата. Тогава именно реши, че не бива да го оставя да се прибере у дома си.
За него домът бе едно самотно, мрачно място. Тя знаеше, че там няма да намери покой, преследван от угризения и мисли — как е можел да спаси Ричард Ху, кой и защо е убил Доминик — твърде много и ужасни въпроси, които нямаше скоро да намерят своите отговори.
Сийв вече спеше, когато Даяна спря пред блока си в долната част на Ийст Сайд. Тя изключи колата и се заслуша в почукването на изстиващия мотор.
На отсрещната страна на булеварда заведенията се пълнеха. Носеше се мелодия от музикален автомат, някъде гърмеше рап музика, два помияра ръмжаха, поделяйки си съдържанието на боклукчийска кофа. Одърпана жена, тикаща вред себе си накамарена с отпадъци количка, разрита кучетата и запълзя на четири крака, тършувайки сред сметта.
Даяна изпусна дълбока въздишка. Гледаше профила на Сийв и мислеше, че трябва да не е с всичкия си, за да го води у дома си. Но бе прекалено изморена, за да се съпротивлява, да се вслуша в гласа на разума, да потисне любовта си. „Искам го, каза си тя, такъв, какъвто е.“
Събуди го много внимателно, но той все пак се сепна. Очите им се срещнаха, той я позна, разбра къде се намира. Тръгна с нея нагоре по стръмните стълби, покрай надрасканите стени.
Влязоха в апартамента и тя пусна масивното резе. Сийв се запъти направо към дивана и се срина върху него. Даяна коленичи отстрани и го измъкна от сакото. След това свали вратовръзката, разкопча ризата му и метна отгоре му леко одеяло. Преди да се изправи, се наведе напред и го целуна по устните.
Отиде в спалнята и се съблече. Обичаше да спи гола, но този път заради него си сложи тениска, която й стигаше до коленете. Легна, загледана в тавана, и зачака съня. Но усещаше присъствието на Сийв подобно на магнит или на пещ. От него мускулите й се напрягаха, цялото й тяло тръпнеше.