Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Когато усети, че плътта между краката й започва да се напряга, стана и отиде в тясната кухничка да си свари жасминов чай. С чашата в ръка премина в хола. Отдавна бе престанала да се стеснява от своя апартамент, който приличаше повече на антикварна книжарница, отколкото на жилище. Книгите бяха навсякъде — не само по рафтовете, но и наредени една върху друга или просто нахвърляни в безредни купчини. Единствените украшения бяха японското кимоно и едно ветрило, закачени на стената в двата края на стената.
Отмести настрана няколко книги и седна на перваза на прозореца.
Очите й продължаваха да търсят Сийв и тя си наложи да мисли за двата трупа в Кънектикът. Отново видя отрязаните глави под безжалостната светлина на прожекторите, кървавите чукани на вратовете, мораво-червените петна по ивиците увиснала кожа. Това й напомняше… за нещо.
Но какво?
Тя наблюдаваше лекото дишане на Сийв, а съзнанието й неспирно се връщаше към този въпрос. Какво бе то? Нещо зловещо и мрачно, стаено дълбоко в тъмните ъгълчета на паметта й.
Погледът й се спря на един тежък том, озаглавен „Тайните на самураите — изследване върху бойните изкуства във феодална Япония“. Зловещата мисъл се размърда и запълзя бавно към повърхността на съзнанието й. Тя издърпа книгата от рафта и започна все по-бързо да я прелиства.
Даяна имаше много книги от този род, останали от бившия й приятел Кен, който се занимаваше с изработка на хладни оръжия. „Японският меч е почти като живо същество“, й бе казал веднъж той, описвайки как суровата стомана се омекотява и се прегъва отново и отново върху самата себе си в десет хиляди слоя. Готовият меч е толкова еластичен, че може да се превие на две, без да се счупи и толкова остър, че изчезва, ако се погледне откъм ръба. Той представлява идеалното оръжие за един войн, пронизващо без усилие както броня, така и кости, и плът.
Внезапно тя вдигна очи и погледна разпереното ветрило на стената, точно над дивана, на който спеше Сийв. Върху него бе изрисувана пойна птичка, кацнала сред сливови цветове. Тя обичаше това ветрило, изпратено й от Кен, беше й приятна мисълта, че той все още я помни.
Кен бе влюбен в своите оръжия повече от всичко на света. Когато Даяна го срещна, той вече бе отдал десет години от живота си на опитите да усвои японската техника на изработката им. Накрая, отчаян, си бе стегнал куфарите и бе отлетял за Япония да чиракува при последния велик майстор на мечове — един седемдесет и пет годишен старец, живо национално богатство на своята страна.
Страстта на Кен постепенно се бе прехвърлила и върху нея. Тя притежаваше малка, но изключително качествена колекция от ръчно изработени ножове. Сега, докато прелистваше книгата, нещо, което той й бе казал, настойчиво се въртеше в главата й, напирайки да изплува на повърхността. „Повечето хора, бяха неговите думи, дори и много колекционери, когато става въпрос за японски остриета, разбират единствено «катана» — мечовете, или «танто» — ножовете. Но всъщност голяма част от най-добрите изделия са специални оръжия.“
Даяна не откъсваше поглед от японското ветрило, от неговите размери, ширина, украса. Изведнъж усети, че тънките косъмчета в основата на врата й се изправят. Мрачният, зловещ предмет се намираше в една стая с нея.
— Господи! — Като продължи да мисли за странните, зигзагообразни срязвания на вратовете на двамата убити, Даяна бързо отгърна на раздела, озаглавен „Изкуството на бойното ветрило“.
Ето го! Ето с какво е бил убит Доминик!
Обърна се към Сийв, но размисли и се отказа да го буди. Лицето му бе изопнато и посивяло от изтощение. Сънят му бе по-необходим от нейното откритие. Тя затвори очи и безуспешно се помъчи да заспи.
А сънищата на Сийв бяха като леки парашути, които те носят натам, където не си бил никога, или, напротив, си бил твърде често.
Той и Дом са отново заедно. Годините са невидими, подобно на гълъби, които се обаждат от храстите. Братята са отново на двайсет, отново са щури, сред наркотичния сън на безкрайната виетнамска война. Въздухът е наситен с кръв и прах — толкова прах, че слънцето не се вижда. Виетнам трябва да е единственото място на света, мисли си Сийв, където небето е жълто.
Двамата участват в патрул и пресичат границата, между Виетнам и Камбоджа, облечени в черните дрехи на „Червените кхмери“. Никой не знае къде се намират, дори щабът е в неведение — там смятат, че групата е излязла на обичайна хайка за прочистване. Защото за този патрул те не се подчиняват на заповеди от щаба, нито дори от Командването.