Френска целувка (Книга 1)

— Лъжеш! — Сутан откри, че крещи. — „Гората от мечове“ не съществува! Това е измислица, породена от суеверието.

— Аз съм виждал с очите си част от нея. Паднах на колене при вида й. Усетих силата, която струеше от нея, студения пламък, който не изгаря. Нямаше никакво съмнение — това бе ножът от легендата, най-малкото от трите остриета. — Той смръщи лице от нестихващата болка.

— Очакваш да ти повярвам ли?

— А защо не? Трябва да знаеш, че не друг, а самият Тери притежаваше средната част — кинжала, „Вратата към нощта“. Сега той е у теб.

— Долен лъжец! — Сутан стори на свещеника нещо, от което зениците на очите му се скриха под клепките. Той почти се срина върху нея. — А сега — продължи тя и го разтърси бясно, — ми кажи истината.

Той бавно фокусира погледа си. Болката го бе блъснала отново като удар от чук по наковалня.

— Те… Тери Хей се съгласи да ни продаде „Врата към нощта“. Обаче се опита да ни пробута имитация. Моята задача е да поправя сделката. Трябва да взема истинския кинжал.

„Невъзможно, помисли си Сутан. Нима този свещеник казваше истината? Нима «Врата към нощта» действително е бил у Тери, нейния Тери? В такъв случай защо не й бе казал нищо? Положително е знаел какво ще означава това за нея, кхмерката. Тя никога не би му разрешила да го продаде. Щеше да настоява да го върне в Камбоджа — там, където е бил изработен.“

Но, разбира се, щом е направил копие, той не е имал намерение да продава оригинала. Какво тогава е смятал да прави с него? С „Гората от мечове“ в ръце би могъл да господства над цял Шан. Суеверните вождове от платото, които вярваха в силата на „Муй Пуан“ и на Равана, великия демон, щяха да преобърнат земята, за да се подчинят на притежателя на оръжията. Противното със сигурност означаваше да останат вечно подвластни на демона, вън от колелото на живота, лишени завинаги от прераждане. Не смъртта ги плашеше, а разрушаването на личната им „карма“. То бе прекалено ужасно, за да го допуснат дори и в мислите си.

Тя отново се запита какви ли са били плановете на Тери. Какви ли тайни е криел от нея?

Внезапно бе обладана от мисълта, че в продължение на пет години е живяла с непознат човек. Погледна свещеника в очите.

— Все още смятам, че ме лъжеш. Но да допуснем обратното. Твърдиш, че Тери е искал да продаде „Врата към нощта“. На кого?

Той поклати глава.

— Не мога да ти кажа нищо повече — прошепна едва. — Ще ме убият.

Сутан натисна по-силно, докато очите му се наляха с влага и тя чу как зъбите му скърцат.

— Тогава ще умреш тук. Това ли искаш?

— Той… той ще ме убие. — Сълзите потекоха по бузите му, смесвайки се с потта.

— Кой?