Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Пееше глас на жена:
Той допря чашата до бузата си, затвори очи и си припомни времето, когато мечтите бяха реалност, когато ароматът на лавандулата беше неотделим от мириса на велосипедната смазка, лятото във Франция, когато всичко бе възможно.
За миг вероятно бе заспал или се бе унесъл в спомените си. Така или иначе, когато отвори очи, песента вече се бе сменила. Той остави чашата и отиде в спалнята да си вземе куфара. Откри паспорта си, пъхнат зад кутията с копчетата за ръкавели, клипсовете за смокинг и джобния часовник. Първата му работа сутринта щеше да бъде да изпрати някого от офиса за визата.
Започна съсредоточено да си стяга багажа, без да мисли за нищо друго. Събра от банята тоалетните си принадлежности и ги набута в несесера — самобръсначки еднодневки, тубичка с крем за бръснене, миниатюрна паста за зъби, малък дезодорант.
Музиката тихо стигаше до слуха му от съседната стая, идваща сякаш от друго време или място. Апартаментът бе тъмен, светеше само нощната лампа до леглото му.
Крис бутна встрани плъзгащата се врата на гардероба. Повърхността й представляваше огледало. Той хвърли бегъл поглед към него и ръката му замръзна. Виждаше се външната врата и част от антрето.
Тъмнината бе прорязана като с нож от тънка отвесна ивица светлина, идеща откъм стълбището. И тази ивица бавно се разширяваше пред очите му.
Той гледаше като хипнотизиран. Съзнаваше, че някой полека отваря собствената му входна врата, но това му се струваше нереално, невъзможно.
А то се случваше.
Случваше се тъкмо на него. Крис не знаеше как да постъпи. Завладя го остро чувство за грозяща опасност.
Вратата се отвори още по-широко и светлината заля антрето. Стори му се, че вижда някаква сянка, след това тя се скри и вече нищо не нарушаваше очертанията на осветения клиновиден отрязък от пода.
Изведнъж си даде сметка за сянката, която самият той хвърляше, благодарение на нощната лампа. Тя сочеше право в него, подобно на огромен показалец. Той пристъпи и изчезна в мрака на гардероба.
Стоеше напълно неподвижно, вслушвайки се в хрипливото дишане, излизащо на пресекулки от гърдите му. Сърцето му блъскаше с такава сила, че тялото му се разтърсваше при всеки удар.
Като много адвокати, занимаващи се с криминални дела, Крис неведнъж бе заплашван, така че имаше пистолет и разрешително. Досега не му се бе налагало да го използва, но няколко пъти бе ходил на полицейското стрелбище и там го бяха научили да го използва уверено и точно.
Сега в мрака на гардероба той напипа чекмеджето, в което стоеше револверът. Извади го, все така пипнешком откри кутията с патрони и един по един ги вкара в гнездата. След това бавно се измъкна навън.
Ивицата светлина в антрето все още се виждаше, но този път бе неравна. Той се вгледа внимателно, опитвайки се да разгадае новите й очертания и трепна уплашено — там стоеше някой.
Крис безшумно излезе от спалнята. Когато се озова в хола, приклекна край стената в класическата поза за стрелба и насочи пистолета към силуета в рамката на вратата. След това протегна ръка и запали лампата.
Сянката подскочи и той насмалко не стреля, но видя лицето й навреме и свали пръста си от спусъка.
— Аликс — каза той и се изправи на крака.
Внезапната светлина я стресна, тя притисна ръце към гърдите си.
— Господи, Кристофър! Изкара ми ангелите! — В този момент видя пистолета в ръката му. — О! — каза тихо.
Той едва се държеше, разкъсван от облекчение и излишен адреналин.
— Какво правиш тук? Как влезе?
— Аз не… — Тя се обърна и затвори вратата зад себе си. — Натиснах звънеца. После видях, че е отключено — всъщност, беше отворено. Сигурно си забравил да затвориш вратата, когато си се прибрал.
— Защо не се обади на портиера? Той щеше да ми звънне по домофона.
— Не видях никого долу. — Аликс изглежда искрено съжаляваше. — Качих се направо. Извинявай.
Крис внимателно остави пистолета на ъгловия диван.