Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Майка й, която бе от Камбоджа, бе имала щастието да се влюби в силата и властта и да се омъжи за французин. Но се бе оказало, че предимствата, които дава женитбата за представител на страната колонизатор, имат и обратна страна. Любовта между родителите на Сутан често имаше горчив привкус, породен от гнева и мъката на майка й при вида на резултатите от френското владичество над родната й страна. В отговор на тези отношения в семейството, духът на Сутан стана непреклонен и твърд, което и породи конфликта, дал отражение върху целия й по-нататъшен живот. Нейният стоманен характер отказваше да се покори на будистките поучения на майка й, изискващи от нея единствено благочестиви постъпки.
Ето с това я бяха дарили родителите й. Войната помежду им, отражение на истинската война от историята, продължаваше да живее в тяхната дъщеря.
Сутан седеше в ресторанта вече десетина минути. За това време през ограниченото пространство, което тя наблюдаваше, бяха преминали около трийсет души, като всеки от тях, се бе задържал в полезрението й най-малко за половин минута. Никой не изглеждаше не на място. Двама млади французи, седнали на маса, от която да могат най-добре да виждат дългите й крака, хвърляха погледи към нея. Сутан се усмихна с разбиране, прикривайки уста зад рамката на очилата си.
Последните продавачи на цветя прибраха сергиите си и се разотидоха. На съседната маса се хранеше шестчленно семейство. Дългият като върлина келнер излезе отвътре да сервира на двамата французи. Когато мина покрай нейната маса, тя си поръча още едно кампари със сода.
Втория път, когато премина покрай ресторанта, католическият свещеник привлече вниманието й. Тя го бе видяла малко по-рано и го бе запомнила, както и всички останали минувачи. Тогава той дойде по Cours Saleya откъм страната на операта и странното бе, че сега отново идваше от същата посока. Това означаваше, че е направил кръг. Може би, за да мине по тази улица още веднъж?
За разлика от преди обаче, сега той се спря под навеса на едно от туристическите павилиончета за пици надолу по улицата. Не си купи нищо, което бе втората му грешка. Вместо това извади голяма носна кърпа и избърса потта от челото си.
Сутан се стараеше да не поглежда към него. Келнерът донесе питието й. Изминаха няколко минути, през които свещеникът не помръдна от мястото си. Тогава тя стана и влезе в ресторанта, където цареше хладен полумрак. На извития махагонов бар имаше купчина пресни плодове.
Попита къде е тоалетната, макар отлично да знаеше, че се намира вдясно, в дъното на помещението.
Вътре усещането бе като на дъното на кладенец. Както светлината, така и звуковете достигаха дотук изкривени. Гротескни, издължени сенки преставаха по стените, като че ли оставени от четката на сюрреалист.
Гласовете на хората, които се хранеха на вътрешните маси, долитаха на моменти до слуха й, а причудливото ехо, възникващо в тясното помещение, се наслагваше отгоре им.
Сутан влезе в кабинката и затвори вратата след себе си. Застина неподвижно, в привидно бездействие. В действителност тя се ослушваше. Накрая долови тихи, предпазливи стъпки.
После в тясната, хладна кабинка настъпи тишина. Непознатият не издаваше нито звук, но тя усещаше присъствието му. С усилие на волята си наложи да се отпусне, гледайки как дръжката на вратата бавно слиза надолу. Тя не беше заключила и сега вратата започна бавно да се отваря.
Сутан се обърна така, че изходът да се намира от дясната й страна, като в същото време вдигна полата си до кръста. Отдолу бе гола.
Старите панти изскърцаха и тя видя свещеника, изправен в сянката на прага. Черните му одежди му придаваха зловещ вид, подобно на огромен гарван.
— Да, мосю? — каза тя.
— Пардон, мадам. — Но за миг той се поколеба. Като привлечени от магнит, очите му се спряха върху покритото с къдрави косми място между бедрата й.
Този миг бе напълно достатъчен на Сутан, за да забие пръсти в слънчевия му сплит. Свещеникът се преви, тя блъсна темето му в рамката на вратата и го дръпна в кабинката.
Но ръката му вече се вдигаше и в нея проблесна лъскавото острие на нож. Тя спокойно допря палец до дясната страна на носа му и натисна. Той изстена от болка, пръстите му се отпуснаха и ножът издрънча върху напуканите плочки на пода.
— Кой си ти? — попита Сутан и натисна отново лицевия му нерв. Очите на свещеника се белнаха. — Защо ме следиш? — Още едно натискане. — Какво търсеше в къщата ми?