Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Не, не, не! — каза Евелин. — Използват се цветовете. Първо трябва да отгледам едно великолепно растение — майка. А мъжките безпощадно трябва да се унищожават. Виждаш ли? Това тук е мъжко. Можеш да го познаеш по това, че не създава съцветие. Е, в един момент и те цъфтят, но са напълно безполезни.
Евелин отскубна мъжкото от лехата и това до него също.
— Бедните! — казах аз.
— Това са безполезни паразити — отговори Евелин. — Добре че ги различавам, веднага щом ги видя. И след това — отскуб! — Евелин погали нежно едно растенийце. — Ти си момиченце, нали? Скоро ще разцъфтиш и така ще изплатиш на мама всичките грижи, които е положила за теб. Виж само, вече е образувала съцветие. Колко бързо само става всичко!
— Не трябва ли страничните издънки да се отстраняват, като при доматите?
— Да се отстраняват? Това пък как става?
— Ами, ето така — казах и хванах едно от растенията. — Взема се и…
Евелин ме удари през ръцете.
— Долу лапите! — извика тя. — Това тук си е моята леха. Аз се грижа за цветята! Не знам дали нещо трябва да се отстранява, но веднага ще проверя в интернет дали трябва да го правя с цветенцата ми.
— Не мисля, че можеш да наречеш това тук цветя — казах аз.
— Наричай ги, както си искаш, но ги остави на мира — тросна се Евелин. — Сега трябва да тръгвам, имам среща с Оливер. Утре ми е овулацията.
— Пак ли? — промърморих.
Оливер беше напълно прав, тази компютърна програма за забременяване беше нещо развалена.
Проследих ядосано как Евелин се качва в беемвето си и потегля. Беше красива като юнско утро. Животът е толкова несправедлив. Тази жена имаше просто всичко: всяка седмица овулация, секс с мъжа си и с мъжа ми.
— Не можеш да си сигурна! — казваше всеки път Елизабет, когато започвах да говоря за това (а това ставаше почти всеки път, когато се видехме).
Но аз бях убедена.
— Да приемем, че заключиш Каспар за един час в стая, пълна с желирани мечета. Мислиш ли, че няма да яде от тях? — попитах я.
— Разбира се, че ще яде — отговори ми.
— Виждаш ли? Абсолютно същото е положението с Щефан и Евелин — казах аз.
— Но Каспар е едва на четири години — отбеляза Елизабет. — А Щефан е на трийсет и седем. Искаш да ми кажеш, че не може да се владее повече от едно четиригодишно хлапе?
— Ако ставаше въпрос за желирани мечета, може би ще успее — казах. — Но не трябва да забравяш, че Евелин не е желирано мече.
— Въпреки това, нямаш никакви доказателства — каза Елизабет. — Освен това нали имаш намерение да му простиш.
— Е, да, отдавна съм му простила — казах и изскърцах със зъби. — Аз просто не съм от онези жени, които забелязват, че ги мамят чак когато нещата станат очевидни.
— Точно така — отговори Елизабет сухо. — Ти предусещаш нещата.
Не можех да изключа ревността си, колкото и усилия да полагах. А и Щефан не беше особено любезен с мене. Настроението му представляваше смесица от безразличие, нетърпеливост и гузна съвест — все неща, характерни за мъжете, които изневеряваха. Представата, че дарява Евелин с цялото си внимание и чар, ме влудяваше. Защо всичко на този свят бе толкова несправедливо? Евелин имаше просто всичко: красив мъж и външен вид на холивудска актриса. Освен това си откри и подходящи допълнителни занимания: отглеждаше дрога и ремонтираше къщата ни. (Не че нещо от това правеше лично: беше превърнала господин Кабулке в личния си роб. Можех да се обзаложа, че госпожа Кабулке също се пенеше от ревност.)
Защо, след като имаше всичко това, й бе притрябвал и моят мъж?
Въздъхнах дълбоко. Единственото, което ми оставаше, беше работата ми.
— Изглеждаш отвратително — посрещна ме Петра, когато влязох в магазина с няколко току-що засадени в саксии слънчогледи.
— Благодаря, подобно — отговорих разсеяно и мушнах във всяка от саксийките по една дървена пеперудка, боядисана в оранжево. Бяха ми ги изпратили по пощата много изгодно, единственото условие беше да купя най-малко сто. Увих ги в декоративно лико и казах на Петра да ги продава по 3,50 евро.
— Поне е нещо по-различно от бегониите — каза тя. — Все повече хора започнаха да идват заради другите неща. Храстите ти, например, се изкупиха напълно.
— Какво? — заоглеждах се изплашено.
Преди няколко дни, поради увеличилото се търсене, изкарах няколко чимшира от оранжерията в магазина, а някои от по-големите екземпляри сложих пред вратата, за да ловят окото. За да пресека ентусиазма на клиентите, сложих доста завишени цени, но очевидно това не ги беше възпряло. Нито един от тях не беше останал. Любимците ми! До един ги нямаше! Всеки момент щях да избухна в сълзи.