Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Градината не е западнала — възразих разпалено. — Просто е в процес на развитие. Тя ще стане великолепна, ако продължаваме в същия дух. Бизнесът ни също прохожда в момента.
— Това е един мизерен бизнес — каза Щефан. — Всичките ми приятели, дори и най-глупавите, на които помагах по време на следването, сега имат по-хубава работа от моята.
Господи, това беше нещо ново! Изплаших се, че клетият изживява своята „криза на средната възраст“. Може би малко преждевременно, но всичко друго пасваше: новата прическа, аферата с Евелин.
Изведнъж ме обля вълна на състрадание.
— Ти си претоварен — започнах нежно. — Имаш нужда от малко разтуха.
Погледът ми се плъзна към прозореца. Там Щефан беше решил да сложи стария ни диван от гостната. Не го беше предложил на Еберхарт за гаражната му разпродажба, защото смяташе, че в кабинета му би свършил доста по-полезна работа. И аз мислех така.
Съблазнително се разположих върху канапето.
— Ще дойдеш ли за малко при мен, Щефан? Само за половин час.
Щефан погледна нерешително към мен.
Усмихнах му се.
Най-накрая и той ми се усмихна и се опъна до мен на дивана.
— Е, добре, малка ми Оли-Дундичка. Половин час.
Въздишайки с чувство на наслада, започнах да разкопчавам ризата и прокарах ръка по топлата му и мека гръдна мускулатура.
Щефан се отдръпна и извика:
— Бъди по-внимателна!
Аз се понадигнах.
— Но аз нищо не съм направила.
— Жестоко ме боли!
— Извинявай — отвърнах боязливо.
Може би, от прекалена страст го бях погалила малко по-силно. В края на краищата, отдавна не ми се беше отдавала възможност да го погушкам.
Внимателно, все едно че е рохко яйце, се сгуших до тялото му. Но Щефан ме избута.
— Имам ето тук една синина — каза той. — Направо е огромна. Моля ти се, погледни я и ти внимателно.
Щефан бързо съблече ризата си и ми показа синьо-лилаво петънце, голямо, колкото ухо на игла, до гръдната кост. Според мен не изглеждаше да е опасно.
— Е, не е чак толкова голямо! — казах аз. — Може би си се блъснал в нещо.
— Не съм! — изпъшка Щефан.
— Може би просто си забравил — успокоих го, като продължих да го галя.
Но, охкайки, Щефан все така се взираше в синината. Реакцията му съвсем развали романтичната обстановка.
— Днес следобед ще отида на лекар. Не е ли странно, много често взех да получавам такива неща. Най-добре веднага да звънна и да питам дали не може ме да ме прегледа още днес. В края на краищата става въпрос за спешен случай.
— Е, щом казваш — казах подигравателно и се надигнах. — И без това имах уговорка за джогинг.
Това всъщност си беше самата истина. Само дето бях готова, без дори да ми мигне окото, да вържа тенекия на Елизабет. Сексът беше най-малкото поне толкова полезен за здравето, колкото и джогинга. А пък да бягам в парка можех и сама.
— А, ето те и теб най-накрая! — каза Елизабет, когато ме видя да излизам от пътеката, на която обикновено се срещахме.
— Задържаха ме — отговорих и наложих веднага много бързо темпо, за да изкарам яда и разочарованието от себе си. Явно за Щефан незначителната синина беше по-важна от мен. — Елизабет, бъди честна и ми кажи, смяташ ли, че изглеждам по-дебела от преди?
— Не! — каза тя. — Също толкова дебела си, колкото и преди.
— Това изобщо не е смешно — изпръхтях.
— Е, хайде де, Оливия, беше само шега. Изобщо не си дебела, просто циците ти са големи. Но това не е проблем, защото на мъжете им харесва.
— Явно на моя не му харесва — казах. Или поне вече не му харесваше. — Ще откача, Елизабет. Вече повече от месец не съм правила „ти знаеш кое“.
— Да, да — отговори припряно Елизабет. — Имаш предвид точно онова „ти знаеш кое“, което аз не съм правила от почти три години.
— Какво? Толкова дълго? — погледнах я смаяно. — Но как издържаш?
— Бягам — отговори Елизабет и се засмя. — Хайде, хайде, Оливия, не е чак толкова страшно. Да не би пък Щефан да е толкова дяволски добър в леглото?
— Да — казах напълно убедена.
— По-добър от всички, с които си била преди него?
— Преди него не съм била с никого — отговорих.
Сега вече беше ред на Елизабет да ме погледне смаяно.