Вината в нашите звезди

Музиката спря и на нейно място се чуха приглушени стъпки. Резето изстърга. А след него и още едно. Вратата се открехна с проскърцване. Един мъж с шкембе, оредяла коса, провиснала кожа на лицето и едноседмична брада примижа на слънцето. Носеше бебешкосиня пижама като онези типове от старите филми. Лицето и шкембето му бяха толкова закръглени, а ръцете толкова кльощави, че приличаше на тестена топка с набучени в нея четири пръчици.

— Господин Ван Хутен? — попита Огъстъс с леко писклив глас.

Вратата се затръшна. От другата й страна доловихме пелтечещ и пронизителен вик:

— ЛИ-ДЕ-ВАЙ! — (До този момент бях произнасяла името на асистентката като Лид-видж.)

През вратата се чуваше всичко:

— Дойдоха ли, Питър? — попита женски глас.

— Отвън, Лидевай, отвън на вратата има две млади привидения.

— Привидения ли? — попита жената с приятен холандски акцент.

Ван Хутен отвърна припряно:

— Духове, призраци, фантоми, химери, караконджули, привидения, Лидевай. Как е възможно човек, който се опитва да получи магистърска степен по американска литература, да демонстрира такива ужасни познания по английски език?

— Питър, това не са караконджули. Това са Огъстъс и Хейзъл, твоите млади почитатели, с които си кореспондираше.

— Те са… какво? Но аз… аз си мислех, че те са в Америка!

— Но нали ти ги покани тук, ще видиш, че ще си спомниш.

— Лидевай, знаеш ли защо напуснах Америка? За да съм сигурен, че никога вече няма да срещна американец.

— Но ти също си американец.

— За съжаление, това е непоправимо. Но колкото до тези американци, трябва да им кажеш незабавно да си тръгнат, тъй като е станало ужасно недоразумение, и че проклетият Ван Хутен е отправил към тях риторична покана за среща, а не истинска, и че такива покани трябва да се тълкуват символично.

Имах чувството, че ще повърна. Хвърлих поглед към Огъстъс, който се взираше напрегнато във вратата, и забелязах, че раменете му се отпуснаха.

— Нищо подобно няма да сторя, Питър — отвърна Лидевай. — Ще трябва да ги приемеш. Наистина трябва. Имаш нужда от това. Имаш нужда да се убедиш в ефекта от работата си.

— Лидевай, умишлено ли ме подлъга да направя тази крачка?

Последва дълга тишина, след което вратата най-сетне се отвори. Все така присвил очи, той завъртя главата си като метроном от Огъстъс към мен.

— Кой от двама ви е Огъстъс Уотърс? — попита той. Огъстъс вдигна предпазливо ръка. Ван Хутен кимна и каза: — Сложи ли край на връзката си с онази мацка?

Тогава за първи и последен път се сблъсках с един напълно онемял Огъстъс Уотърс.