Вината в нашите звезди

— Питър — възкликна Лидевай с обясним ужас.

Аз също бях ужасена, но въпреки това имаше нещо забавно в този човек, който беше толкова жалък, че не му хрумваше да ни третира различно от останалите.

— Наистина имаме няколко въпроса — обадих се аз. — Писах Ви за това в имейла си. Не знам дали помните.

— Не, не помня.

— Паметта му изневерява — обясни Лидевай.

— Ех, да беше така наистина — отвърна Ван Хутен.

— Е, ще ни отговорите ли? — попитах аз.

— Тя си служи с кралското ние — каза неопределено Питър. Още една глътка. Нямах представа какъв вкус има скочът, но ако приличаше поне малко на шампанското, не можех да си обясня как е възможно да пие толкова много, толкова бързо и толкова рано сутринта. — Запозната ли си с апорията на Зенон „Ахил и костенурката“? — попита ме той.

— Искаме да знаем какво се случва след края на книгата и най-вече какво става с майката на…

— Имаш погрешното схващане, че трябва да чуя въпроса, преди да мога да отговоря. Чувала ли си за философа Зенон? — Поклатих неохотно глава. — Уви. Зенон е античен философ от досократовия период, за когото се твърди, че е открил четирийсет парадокса във възгледите за света на Парменид — със сигурност знаеш кой е Парменид — каза той и аз кимнах утвърдително, въпреки че нямах представа кой е Парменид. — Слава богу — додаде той. — Зенон се специализира в разкриването на неточностите и прекомерното опростяване в идеите на Парменид, в което няма нищо трудно, тъй като Парменид е бил съвършено заблуден във всяко едно отношение. Парменид е полезен, доколкото е полезно да имаш познат, който на конни състезания винаги избира губещия кон. Но най-важното при Зенон, всъщност я ми кажи какво знаеш за шведския хип-хоп?

Не можех да преценя дали това не е някаква шега. В следващия миг Огъстъс отговори вместо мен.

— Много малко.

— Добре, но сигурно сте чували за албума Flacken на Afasi och Filthy.

— Не, не сме — отвърнах аз.

— Лидевай, пусни веднага Bomfalleralla. — Лидевай се приближи до MP3 плейъра, завъртя леко диска и натисна един бутон. От всички страни гръмна някакво рап парче. Напълно нормална рап песен, като изключим това, че думите бяха на шведски.

Когато песента свърши, Питър ван Хутен ни погледна въпросително, а малките му очички се разшириха до краен предел.

— Е? — попита той. — Казвайте?

— Съжалявам, сър, но не говоря шведски — отвърнах аз.

— Разбира се, че не говориш шведски. Нито пък аз. Че кой по дяволите говори шведски? Въпросът не е в това какво означават думите, а какво чувство предават. Със сигурност знаеш, че съществуват само два вида емоции, любов и страх, и Afasi och Filthy лавират между тях с лекота, неприсъща за рап музиката извън Швеция. Искаш ли дал чуеш отново?

— Сигурно се шегувате? — обади се Гас.

— Моля?

— Това да не е някакво представление? — Той вдигна поглед към Лидевай и попита: — Така ли е?