Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
– И какви са тези причини? – Акива не можеше да си представи защо някой, особено сестра му, може да се радва, че е копеле на императора.
Легионът на извънбрачните беше най-ефективната и най-недооценена военна сила в армията на Империята. Никой от тях нямаше право да стане командир, колкото усилия и старания да полагаха; бяха пръснати като фураж из полковете от Втори легион, за да вършат черната работа. Не им се полагаше пенсия, защото оставаха на служба чак до самата си смърт; не им се позволяваше да се женят, нито да раждат деца, да притежават собствена земя и дори да живеят извън казармите. Това тяхното на практика си беше живо робство. Даже достойно погребение им беше отказано – просто ги кремираха и сипваха праха им в обикновени урни. А тъй като имената им веднага се предаваха на новородените, никой не си правеше труд да ги гравира върху камък или метална плоча. Единствената следа, която оставяха след себе си извънбрачните, беше едно име, което зачеркваха от списъците на писарите, за да бъде дадено на някое следващо хленчещо бебе. Малко по-късно и то биваше изтръгнато от ръцете на майка си.
"Живей в сянка, убивай когото ти заповядат и умри невъзпят." Това би трябвало да е верую на извънбрачните, но тяхното кредо гласеше: "Кръвта е сила".
– Като една от извънбрачните – поясни Лираз, свивайки пръст за първата причина – никога няма да служа под командването на Яил.
– Добра причина – съгласи се Акива. Яил беше по-малкият брат на императора и командир на Доминиона – елитния легион на Империята и извор на безчет огорчения за копелетата. В пряка схватка, ако се стигнеше до такава, всеки от извънбрачните би бил по-добър от който и да е воин на Доминиона. Въпреки това тъкмо Доминионът се ползваше с всички привилегии. Воините в него бяха богато облечени и снабдени изобилно с провизии, благодарение хазните на първите фамилии в Империята, защото те пращаха в легиона вторите и третите си синове и дъщери. Доминионът беше щедро възнаграден и след края на войната, а неговите войници получиха замъци и земи в завладените територии на доскоро Свободните владения.
Една тяхна по-голяма незаконородена полусестра на име Мелиел дръзна да попита Йорам дали и извънбрачните ще получат полагаемото се. Отговорът на баща им, изречен с обичайната игривост, която съпътстваше дори неговите откази, гласеше: "В Ерец няма достатъчно замъци за всички копелета, които съм създал".
Но въпреки всички привилегии, с които се ползваха воините от Доминиона, те пак зависеха от желанията на Яил, а неговите желания бяха отвратителни.
– Продължавай нататък – подкани я Хазаел. – Какво още?
Лираз сви още един пръст.
– Второ, като една от извънбрачните, никога няма да легна под Яил.
Акива я зяпна недоумяващо. За първи път чуваше сестра си да намеква за своята женственост, па макар и толкова мъгляво. Нейната свирепост ѝ служеше като броня, а тази броня беше лишена от каквато и да е женственост. Лираз беше недосегаема и недокосната. Дори представата за това тя да е... отдолу на Яил... беше недопустима, отблъскваща.
Хазаел също изглеждаше втрещен.
– Дано да е така – рече той, отмалял от погнуса.
Лираз подбели очи.
– Само се погледнете вие двамата. Нали знаете каква слава се носи за чичо ни. Казвам само, че съм в безопасност, защото съм от неговата кръв, за което благодаря на звездните богове.
– По дяволите звездните богове – изруга възмутено Хазаел. – Ти си в безопасност, защото ще го изкормиш с голи ръце, ако се опита да ти посегне. Бих казал, че аз ще го направя, но съм наясно, че докато някой друг успее да ти се притече на помощ, нашият чичо ще е вече изкормен и при това ще изглежда по-малко грозен, отколкото е сега.
– И аз така си мисля. – Гласът на Лираз звучеше изтощено, тя самата изглеждаше по същия начин. – Ами останалите момичета. Нали не мислиш, че те също не са искали да го изкормят? А после? Не им мърда бесилото. Тук става въпрос за живот и смърт, нали? А животът си струва да го пазиш, каквото и да става. Нали? – Тя погледна Акива. Него ли питаше?
– Какво?
– Че животът си струва да го пазиш, каквото и да става.
Дали говореше за един пречупен живот, белязан от непоправима загуба? Дали смяташе загубата, която той понесе, за наистина важна; това изобщо интересуваше ли я, или говореше по принцип? Понякога Акива имаше чувството, че изобщо не познава сестра си.
– Да – отвърна уморено той, мислейки за кандилницата и за Кару. – Докато си жив, все има надежда нещата да се оправят.
– Или да се влошат – добави Лираз.