Дни на кръв и звездна светлина

– Е, поне по този въпрос сме единодушни – отвърна Лираз.

– Не само по него сме единодушни – намеси се Акива.

Лираз премести погледа си върху него.

– Ти най-вече – каза тя и той реши, че отново иска да го уязви по повод "съгласието" със зверовете, но вместо това Лираз сниши глас и добави: – Като се измъкваш невидим например.

Акива изстина. Дали тя знаеше какво прави той през последните нощи, или говореше за заклинанието изобщо? Очите ѝ се задържаха на него и в тях сякаш се мярна някакво пламъче, но после само каза:

– Само ако Бащата знаеше, че владееш... – После се отдалечи с подсвирване. – Тогава би могъл да има свои лични оживели сенки.

Акива се огледа. Никак не му харесваше да говорят за това в лагера – нито за неговата магия, нито за тайните му. Дори назоваването на императора с това "Бащата" беше наказуемо: първо, защото употребата му накърняваше неговото достойнство, и второ, защото извънбрачните изобщо не можеха да претендират за какъвто и да е баща. Те бяха просто оръжия, а оръжията нямат нито бащи, нито майки. Ако някой меч тръгне да търси своя създател, ще стигне само до ковача, а не до рудната жила, откъдето е взет металът за него. Това, разбира се, не пречеше на Йорам да се хвали колко много "оръжия" са произлезли от неговата "златна жила". Писарите пазеха техните списъци. В харема бяха родени над три хиляди извънбрачни войници.

От тях оцеляха едва триста, а повечето бяха избити съвсем наскоро.

Акива с облекчение видя, че наблизо няма някой, който би могъл да ги чуе.

– Ти също владееш това умение – напомни той на Лираз. Посвети брат си и сестра си в магията за невидимост, за да могат и те да преминават в света на човеците. Имаше нужда от помощ, за да бележи порталите на Бримстоун с прогорена черна длан. Двамата успяха да усвоят заклинанието, макар не с лекота като него, при това не за дълго.

Тя изсумтя погнусена.

– Предпочитам да не го използвам. Искам моите жертви да знаят кой ги убива.

– Та прекрасното ти лице да е пред очите им дори във вечния покой – обади се Хазаел.

– Смъртта от ръката на някой красив е като благословия – отвърна Лираз.

– Значи, това няма да е ръката на Яил – вметна Хазаел.

Яил. Акива неволно погледна към небето. Това име му навяваше болезнени спомени.

– Не, в името на звездните богове – потръпна Лираз. – Никаква благословия не би помогнала на неговите жертви. Знаеш ли, има две причини, поради които се радвам, че съм от извънбрачните – и двете са Яил.