![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Боб притисна главата си между дланите. Исусе, адски му се пиеше! Замисли се за вечно сериозната Томое и какво би могла да донесе на света, ако беше станала лекарка — с грижовността си, с точността си, с чувството си за дълг, с любовта към родителите си. Простреляна в лицето, после в главата. Когато е усетила убиеца, вероятно е осъзнала какво става, какво се е случило с близките й.
— Има ли още?
— За съжаление. Добре ли си, серж?
— Да приключваме.
— Сега лошата новина.
— Ако да те застрелят в леглото ти е хубаво, кое е… Добре, продължавай.
— Били са нарязани.
Боб примигна удивено.
— Какво?
— Не порязани, както когато се бръснеш. Не порязани, докато са режели с нож. Не. Нарязани. Нарязани.
— Боже мили.
— Това е приблизителен превод.
Ал взе един от листата, на който бе отбелязал някои пасажи с жълт маркер.
— „Крайниците и главите са били отрязани. Телата — разсечени диагонално и хоризонтално. В два от случаите тазовите кости са били разрязани по средата, вероятно с един удар. При друг труп ребрата са били разделени и изкривени на приблизително четирийсет и пет градуса спрямо гръбнака. Гръбначният стълб на всички е бил разсечен. Оръжията, с които е извършено обезобразяването, по всяка вероятност са тежки, много остри мечове. Равните разрези през костите говорят за значителна скорост на ударите, нанесени от изключително силен мъж, служещ добре с дясната ръка. Наблюдават се и следи от няколко по-слаби удара, при които костите са само счупени, не разсечени, което подсказва, че са нанесени от човек с по-лека мускулатура.“
— Учениците му!
— Да. Хъм, чакай да видя.
Ал стана, отиде при една секция и извади някаква книга — „Японските мечове. Душата на самурая“ от Грегъри Ървин.
Разлисти я.
— Да, всичко е ясно. Екзекуцията е извършена според предписанията от хиляда седемстотин деветдесет и втора година. Ето, виж тук. Това се е случило със семейство Яно.
Боб погледна в книгата, като се стараеше да потисне гнева си. Гневът не помагаше. Гневът можеше само да те погуби.
— Това е разсичане по метода на Ямада. Тук са илюстрирани различни начини за разрязване при изпробване на острие върху човешки труп.
На илюстрацията бе изобразен труп, увит в някакво платно. Множество пунктири очертаваха линиите на разсичане. Главата я нямаше, а различни стрелки сочеха подходящите ъгли на удара през всяко от двете рамене, през лакътя и китката, надлъжно през цялото тяло до пъпа.
— Добре — каза Боб. — Стига толкова.
Трябваше да пийне нещо.
18.
Шогуна
Шогуна обичаше да се срещат в храма „Ясукуни“. Там се чувстваше като у дома си, на това място, където почиваха духовете на милиони жертви от войната, сред гората, в която съвсем рядко се появяваше някой гайджин, и то не туристи с фотоапарати или търсещи японски проститутки.
Беше заобиколен от телохранители, защото, разбира се, имаше много врагове.
Мястото по принцип беше спокойно, далеч от грижите около многобройните му организации и задълженията му, от множеството му подчинени и съюзници, които чакаха от него заповеди и наставления, от отговорностите, удоволствията, плановете, интригите, амбициите му. Можеше просто да се разхожда и да се наслаждава на тишината, от ритуалната стоманена порта, издигаща се величествено над алеята, до същинския храм, класическа постройка от дърво и варосани камъни, едновременно помпозен и тържествен.
Кондо дойде точно в 15:00.
— Кондо сан.
— Шогуне.
Кондо носеше обикновени дрехи и невъоръжен не правеше никакво впечатление. Беше нисък и набит, около четирийсетте и страховитите му мускули бяха скрити под черния костюм и бялата риза. Никой, който не го познаваше, не можеше да се досети какво се скрие зад това мъжествено лице, зад тези безизразни черни очи. Не беше нито красавец, нито грозен; изглеждаше безличен и затова никой не му обръщаше внимание. Ако с меч в ръката притежаваше неповторимо обаяние, невъоръжен можеше да мине за обикновен чиновник.
Кондо му кимна почтително, като държеше тялото си изпънато, краката — събрани, ръцете — допрени до канта на панталоните. (Точно според правило номер 8 на Мусаши: „Задълбочавай се в подробностите. Така всичко, дори поклонът, трябва да е съвършено.“)
— Ела да се разходим — покани го Шогуна. — Да поговорим.
— Разбира се, господарю.
— Предполагам, че имаш новини за мен.
— Да, господарю. Мечът е точно какъвто предполагахме. Абсолютно автентичен. По-истински от всичко, което съм виждал. Почувствах силата му.