Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Чичо му беше в Хот Спрингс. Ансън проучи източниците на слуха, за да избегне някоя евентуална грешка, след което се обади на Една и я покани на обяд в хотел „Плаза“ на следващия ден. Нещо в гласа му сигурно я беше изплашило, защото тя се опита да му откаже, но той настоя и отложи часа на няколко пъти, докато отпадна всякакво оправдание да не дойде.
Срещнаха се в определеното време във фоайето на хотела — тя беше красива позавехнала блондинка, облечена с палто от руски самур. Върху елегантните й ръце студено проблясваха пет огромни пръстена, обкичени с диаманти и смарагди. Ансън си помисли, че умът на баща му, а не на чичо му беше спечелил парите за кожата и скъпоценните камъни — това пищно сияние, което поддържаше умиращата й красота.
Макар че Една подуши враждебността му, тя не беше подготвена за подобен разговор.
— Една, аз съм смаян от поведението ти напоследък — твърдо и открито започна той. — Отначало не можех да повярвам.
— На какво да повярваш — попита рязко тя.
— Няма защо да се преструваш пред мен, Една. Става дума за Кеъри Слоун. Като оставим настрана всичко останало, не съм предполагал, че може да се отнасяш към чичо Робърт…
— Виж какво, Ансън… — започна сърдито тя, но властният му глас я прекъсна:
— … и към децата по този начин. Женени сте от осемнайсет години и си достатъчно възрастна, за да знаеш как трябва да се държиш.
— Нямаш право да ми говориш така! Ти…
— Имам. Чичо Робърт винаги е бил най-добрият ми приятел.
Ансън беше страшно развълнуван. Изпитваше истинска мъка заради чичо си и тримата си по-млади братовчеди.
Една стана, като остави недокосната салатата си от раци.
— Това е най-глупавото нещо…
— Добре тогава, щом не искаш да ме изслушаш, ще отида при чичо Робърт и ще му разкажа всичко — той все някога ще научи, рано или късно. А после ще отида при стария Мозес Слоун.
Една се отпусна на стола си.
— Не говори толкова силно — помоли го тя. Очите й се замъглиха от сълзи. — Нямаш представа колко е силен гласът ти. Можеше да избереш някое по-закрито място, за да ми отправиш всички тези безумни обвинения.
Той не отговори.
— О, аз знам, че никога не си ме харесвал — продължи тя. — Ти просто използваш тази глупава клевета, за да се опиташ да разрушиш единственото интересно приятелство, което някога съм имала. Какво съм направила, че толкова ме мразиш?
Ансън продължаваше да мълчи. Тя щеше да се позове на неговото кавалерство, после на милосърдието му и накрая — на възвишения му ум, а когато Ансън успееше да отбие всичко това, щяха да последват признания и той щеше да я притисне. С мълчанието си, със своята непроницаемост и с това, че непрекъснато се придържаше към главното си оръжие, което беше собственото му искрено чувство, той я принуди да изпадне в безумно отчаяние, докато измина часът, определен за обяд. В два часа тя си извади огледалото и една кърпичка, за да избърше следите от сълзите си и да напудри малките браздички, които бяха образували. Беше се съгласила да го приеме в дома си в пет часа.
Когато пристигна, тя се беше излегнала в едно кресло, покрито с кретон за през лятото, и очите й бяха изпълнени като че ли със същите сълзи, които беше предизвикал по време на обяда. След това забеляза Кеъри Слоун, който бе седнал пред студената камина, мрачен и ядосан.
— Какво си намислил? — внезапно избухна Слоун. — Разбрах, че си поканил Една на обяд и си я заплашил заради някакви невероятни клевети.
Ансън седна.
— Нямам причини да смятам, че това са само клевети.
— Разбрах, че си решил да кажеш за това на Робърт Хънтър и баща ми.
Ансън кимна.
— Или се разделете, или ще го сторя — каза той.
— По дяволите, Хънтър, какво общо имаш ти с това?
— Запази спокойствие, Кеъри — каза нервно Една. — Трябва просто да му покажем колко абсурдно…
— Първо на първо, моето, а не друго име се подмята от уста на уста — прекъсна я Ансън. — Та това е, което ме засяга, Кеъри.
— Една не е член на твоята фамилия.
— Разбира се, че е! — Той се разгневи още повече. — Тя дължи тази къща и пръстените по ръцете си на ума на моя баща. Когато чичо Робърт се ожени за нея, тя нямаше пукната пара.