Познай кой се върна

Тя рязко се обърна към нея.

— Родителите ми се извъртяха на сто и осемдесет градуса. След като избягах от фермата на леля ми и чичо ми, те ужасно се притеснили, че нещо ми се е случило, и решили да ме приемат такава, каквато съм.

Очите на Мая се разшириха от изненада.

— Това е страхотно! — Тя хвана ръката на Емили. — А какво се случи при леля ти и чичо ти? Те зле ли се държаха с теб?

— Донякъде. — Емили затвори очи и си представи суровите лица на Алън и Хелене. След това си представи разговора с Триста на купона. Тя беше казала на Емили, че ако е танц, със сигурност щеше да бъде вирджински рил. Може би трябваше да признае на Мая какво бе правила с Триста… Но, всъщност, какво беше правила? Нищо особено. Най-добре да забрави всичко. — Това е дълга история.

— После трябва да ми разкажеш всичко, след като вече не се налага да се крием. — Мая подскочи от радост няколко пъти, след което погледна към огромния часовник на стената. — Май трябва да се връщам — прошепна тя. — Може ли да се срещнем довечера?

Емили се поколеба, осъзнавайки, че това е първият път, когато може да каже „да“, без да се притеснява, че прави нещо тайно от родителите си. След това изведнъж си спомни.

— Не мога. Ще вечерям с нашите.

Лицето на Мая повехна.

— Тогава утре? Можем да отидем на купона на Хана заедно.

— Р-разбира се — заекна Емили. — Ще бъде страхотно.

— О, и още нещо! Имам голяма изненада за теб. — Мая пристъпи от крак на крак. — Скот Чин, фотографът на училищния годишник? Той е в моя курс по история и ми каза, че двете с теб сме избрани за двойка на годината! Не е ли страхотно?