Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
Айнар отвори уста. Почти усещаше горчивия и топъл вкус и тъкмо подаде език, а мъжът направи последната крачка; тъкмо когато Айнар знаеше със сигурност, че Лили повече нямаше да си тръгне и че той ще трябва да изчезне, тъкмо тогава на вратата се потропа силно и мадам Жасмин-Картон се разкрещя гневно и отвратено да излизат веднага, а котката ѝ мяучеше също толкова ядосано като господарката си, сякаш някой я бе настъпил по опашката.
АЙНАР ИЗЛЕЗЕ ОТ САЛОНА в ранния следобед, след като мадам Жасмин-Картон му даде едва минутка да се облече и му забрани да се връща в заведението ѝ. Озова се на черната улица с измачкани и раздърпани дрехи и вратовръзка в ръка. Собственикът на магазина за тютюн стоеше на вратата си, подръпваше мустак и зяпаше Айнар. На улицата нямаше никой друг. Айнар се надяваше, че мъжът ще го чака навън и ще отидат в кафенето зад ъгъла за чаша кафе и, може би, кана червено вино. Но него го нямаше. На улицата бяха само собственикът на магазина и едно кафяво кученце.
Айнар влезе в градската тоалетна. Металните стени миришеха на влага. Застанал пред умивалника, той оправи дрехите си и си върза вратовръзката. Кафявото кученце влезе след него и изскимтя жално.
От месеци възнамеряваше да посети Националната библиотека и сега най-сетне се запъти нататък. Библиотеката се помещаваше в няколко сгради в квадрата между улиците "Вивиен", "Колбер", "Ришельо" и "Пети-Шам". Ханс му уреди пропуск, като писа на администрацията от негово име. В читалнята с места за стотици читатели Айнар трябваше да попълни в регистъра на бюрото в центъра целта на посещението си: Издирване на изгубено момиче. Написа на картонче и книгите, които иска. Библиотекарката зад бюрото беше млада, с момичешко излъчване и розова шнола в косите. Казваше се Ан-Мари и говореше толкова тихо, че Айнар трябваше да се наведе много близо до нея и усети миришещия ѝ на фъстък дъх. Когато ѝ подаде картончетата със заглавията на пет-шест научни труда относно сексуални проблеми, тя се изчерви, но се зае да ги намери.
Айнар седна на една от дългите маси. През няколко стола студент вдигна очи от тетрадката си, но след миг отново се върна към книгите. В помещението бе студено, а на светлината с лампите играеха прашинки. Дългата маса бе издраскана. Hаоколо се чуваше непрестанно прелистване на страници. Айнар се притесняваше, че изглежда подозрително на неговата възраст с измачкан панталон и лек мирис на пот. Дали да потърси тоалетната и да се огледа в огледалото?
Ан-Мари донесе книгите и каза само:
– Днес затваряме в четири.
Айнар прокара ръка по кориците; три от книгите бяха на немски, две на френски, а последната бе американска. Отвори най-новата от тях: "Сексуална променливост", публикувана във Виена и написана от професор Йохан Хофман. Професор Хофман бе провеждал експерименти с морски свинчета и мишки. На мъжки плъх присадил успешно млечна жлеза, достатъчна за да изхрани цяло котило. "Но опитите за забременяване все още са неуспешни", пишеше той.
Айнар вдигна очи от книгата. Студентът бе заспал върху те- традката си. Ан-Мари трупаше томове в една количка. Представи си, че той е мъжкият плъх. Плъх, който тича безспир във въображаемо колело. Вече не можеше да спре. Твърде късно бе. Експериментът продължаваше. Какво обичаше да повтаря Грета? "Най-лошото нещо на света е да се предадеш!", казваше тя и махваше с ръце, а сребърните ѝ гривни иззвънтяваха. Все му повтаряше: "О, Айнар, кога ще го разбереш?".
Айнар се замисли за обещанието, което си бе дал в парка преди месец: нещо трябваше да се промени. Май бе преминал в юни, както месеците се превръщаха в години. Преди повече от четири години Лили се бе родила върху лакирания сандък.
В четири часа Ан-Мари задрънча с месингова камбанка.
– Моля, оставете материалите на бюрото – обяви тя. Наложи се да потупа студента по рамото, за да го събуди. Когато дойде ред на Айнар, тя стисна силно устни и му кимна за довиждане.
– Благодаря – отвърна той. – Много ми помогнахте.
Ан-Мари се изчерви отново и се усмихна колебливо.
– Да ви заделя ли книгите за утре? – попита тя и постави бялата си, не по-голяма от малка морска звезда длан, върху лакътя на Айнар. – Сещам се за още няколко заглавия на тази тема. Ще ви ги приготвя утре сутринта. Може в тях да намерите каквото търсите. Зависи, разбира се, какво търсите.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
ЗА ГОЛЯМО ПРИТЕСНЕНИЕ на Грета, кракът на Карлайл се влачеше по чакъла в Тюйлери. Всяка вечер го киснеше в корито с английска сол и бяло вино – отвара, забъркана от съквартиранта му в Станфорд, който после стана хирург в Сан Диего. Карлайл бе станал архитект и проектираше вили в портокаловите градини в Пасадена, където прокарваха пътища и строяха нови квартали. Къщите бяха малки, предназначени за учители, полицаи и пришълците от Индиана и Илинойс, които отваряха пекарни и печатарски работилници по улица "Колорадо". Изпращаше на Грета снимки и тя понякога подпираше брадичка на ръката си и мечтаеше за къщичките с обградени с мрежи веранди и прозорци, засенчени от камелии: не си представяше да се засели в някоя от тях, но понякога искаше просто да си представи какво би било.