Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
Карлайл имаше красиво дълго лице, по-тъмна и по-чуплива коса от Грета. Не се бе оженил и прекарваше вечерите си на чертожната дъска или на дъбовия люлеещ се стол в четене на светлината на лампа със зелен стъклен абажур. В писмата си бе споделял, че излиза с момичета, които водеше в Ловния клуб на вечеря или които работеха като негови асистентки, но отношенията му с никоя от тях не се задълбочавали. "Не ми пречи да почакам", пишеше ѝ той, а Грета, стиснала писмото под слънчевите лъчи до прозореца, си казваше "Аз също".
В допълнителната спалня в апартамента имаше желязно легло и брокатени тапети. Грета се тревожеше, че лампата с платнен абажур с пискюли не осигурява достатъчно светлина. От месарницата на ъгъла бе взела метално корито за баните на Карлайл, в което по принцип слагаха заклани гъски с увиснали през ръба вратове.
Сутрин Карлайл закусваше кроасан и кафе на дългата маса в хола по пижама, а куцият му крак изглеждаше тънък като клечка. В началото Айнар излизаше тихо от апартамента в мига, в който топката на вратата на Карлайл се завъртеше. Грета забеляза, че съпругът ѝ се стеснява от брат ѝ. Стараеше се да не вдига шум, когато минаваше покрай стаята на Карлайл, сякаш за да не се засекат случайно в коридора под кристалния полилей. На вечеря седеше сковано, все едно напрегнато се чудеше какво да каже. Грета се питаше дали не са си разменили неприятни думи, някоя обида. Между двамата като че ли се издигаше невидима стена, която тя не разбираше.
Веднъж Карлайл покани Айнар на минерална баня на улица "Матюран". За разлика от откритата къпалня край Сена, тази баня представляваше басейн само за мъже, в пълна с пара зала с жълти мраморни плочи и висящи палми в порцеланови кашпи. Когато двамата се прибраха от банята, Айнар веднага се заключи в стаята си.
– Какво стана? – попита Грета брат си.
Карлайл, с все още зачервени от водата очи, отвърна:
– Нищо. Просто отказа да влезе в басейна. Не знаел, че трябва да се съблече гол. Когато влязохме, за малко да припадне. Никога ли не е ходил на турска баня?
– Датчаните са такива – отвърна Грета, макар това да не бе вярно. Та те непрекъснато си търсеха извинение да се съблекат и да ходят голи.
Малко след пристигането на Карлайл Ханс се отби една сутрин, за да види двете най-нови картини на Грета. На едната Лили беше на плажа в Борнхолм; на втората Лили стоеше до японска камелия. Айнар първо бе нарисувал фона – светлосиньо лятно море. Не успя обаче да докара камелията, тъй като не бе виждал на живо това дърво с червени цветчета и лъскави като жълъди пъпки. Грета бе приела поръчка от Vogue – да илюстрира колекцията от кожени палта за следващата зима, тъй че имаше време за портрета с камелията само късно нощем. Не спа три нощи и внимателно изобрази всеки цвят с бледожълто петънце в центъра, докато Айнар и Карлайл спяха, а в студиото ѝ цареше пълна тишина, нарушавана само от въздишките на Едвард IV.
Завърши картината само няколко часа преди Ханс да дойде да я види.
– Още е мокра – отбеляза тя, докато поднасяше кафе за него, Карлайл и Айнар, който току-що се бе изкъпал и краищата на косата му още бяха влажни.
– Чудесна е – каза Ханс. – Много е екзотична. В наши дни това е на мода. Може да я нарисуваш облечена с бродирано кимоно.
– Не искам да изглежда евтино.
– Недей – каза Айнар толкова тихо, че Грета не разбра дали другите са чули.
– Нямах това предвид – поясни Ханс. Той седеше с кръсто- сани крака в светлия си летен костюм и барабанеше с пръст по масата. Карлайл се бе разположил на кадифената табуретка, а Айнар на люлеещия се стол. За пръв път тримата мъже се събираха заедно и Грета поглеждаше ту към брат си с вдигна върху кадифена възглавница крак, ту към съпруга си с прилепнала към слабото му гърло мокра коса, ту към Ханс. Имаше чувството, че с всеки от тях е различен човек. Все едно им подготвяше отделен репертоар; вероятно действително беше так! Чудеше се дали я познават напълно. Може и да грешеше, но така се чувстваше – сякаш всеки от тримата искаше нещо различно от нея.