Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
– Какво се случи с този мъж? – попита Анна.
– Избра да е жена. Каза, че иска единствено някой мъж да го обикне, и бе готов на всичко, за да го постигне. Дойде в кабинета ми облечен със зелена рокля и дамска шапка. Носеше джобен часовник като мъж. Помня, защото го извади и не спираше да го поглежда. Обясни ми, че разделял дните си на две, сутрин живеел като жена, а следобед като мъж. Това се случи отдавна, още бях млад лекар. На теория знаех как мога да му помогна. Но по онова време никога не бях правил толкова сложна операция. Тъй че в продължение на месец четях до късно учебници по медицина. Присъствах на ампутации, изучавах методи за зашиване на рани. Всеки път, когато се налагаше да отстранят матката на жена в клиниката, влизах в операционната и гледах. После изследвах органа в лабораторията. Най-сетне, един ден се почувствах готов и казах на Зиглинде, че искам да насрочим операцията. Дотогава той бе отслабнал още повече. Почти не му бяха останали сили. Явно бе твърде притеснен, за да се храни, но се съгласи да изпробвам операцията върху него. Разплака се, когато му казах, че е възможно. Обясни, че плачеше защото има чувството, че ще убие друг човек. "Ще пожертвам другиго", това бяха думите му.
Насрочих операцията за един четвъртък сутринта. Щях да я проведа в голямата операционна с форма на амфитеатър; много хора ме бяха помолили да гледат. Включително няколко лекари от болницата в Пирна. Знаех, че ако успея, ще постигна нещо необикновено, нещо, което дори не си бяхме представяли. Кой би помисли, че е възможно човек да промени пола си. Кой би пожертвал кариерата си, за да опита нещо, което звучи като сюжет на мит? Е, аз бях готов да го направя.
Професор Болк съблече шлифера си.
– Но в четвъртък сутринта сестрата отишла в стаята на Зи- глинде и видяла, че него го няма. Беше оставил всичките си вещи – шапката, джобния часовник, зелената рокля. Но бе избягал. – Професор Болк допи кафето си на един дъх.
Грета допи лимонадата си, а Анна стана да повика прислужницата (Още напитки! , провикна се тя нетърпеливо). Грета се взря в професора, който седеше с кръстосани крака. Този път знаеше, че е права. Този лекар не беше като Хекслер. Той проявяваше разбиране. "Като мен е", помисли си. Професор Болк също така бе наблюдателен. Не се наложи да обмисля дълго; решението я споходи като силен удар в главата, от който виждаш звезди. Това я стресна и тя подскочи леко на дивана. И така Грета, която веднъж за малко да убие себе си и Айнар, като изгуби управление върху автомобила, който полетя към обрасла с мимози скала, си помисли: "Трябва да заведа Лили в Дрезден. Двете ще отидем заедно".
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
НА ДРУГИЯ ДЕН БИБЛИОТЕКАРКАТА бе намерила още книги за Айнар. Книги със заглавия като "Половете"; "Нормалният и ненормалният мъж"; "Научно изследване на сексуалните отклонения" и Die sexuelle Krise, публикувана в Дрезден преди двайсет години. Повечето съдържаха теории за половото развитие, основани на хипотези и не особено задълбочени експерименти с лабораторни мишки. В една от книгите Айнар прочете за мъж, аристократ от Бавария, който се родил с пенис и вагина. Нещо в трагичната история – объркано дете изоставено от родителите, което отчаяно търсело мястото си под слънцето – накара Айнар да затвори очи и да си помисли "Да, разбирам". Имаше цяла глава, посветена на мита за Хермес и Афродита. В книгата се обясняваха сексуални патология и нещо, наречено сексуална двойственост. Айнар някак си знаеше, че чете за себе си. Познато му бе да не можеш да се идентифицираш напълно с нито един от двата пола. Докато четеше за бавареца, в гърдите му се надигна смътна болка. Някои от книгите бяха стари, прашни издания от миналия век. При прелистване страниците шумоляха и Айнар се уплаши, че студентите от двете страни на дългата маса ще вдигна очи и ще познаят по изражението му какъв е всъщност.
Ан-Мари оставяше книгите върху малката наклонена поставка пред него. Даде му наниз от оловни топчета, които да задържат страницата отворена, докато Айнар си записваше в стария бележник със сиви корици.
Масите бяха широки и очукани и му напомняха за работните тезгяхи, на които продавачките на рибния пазар в Копенхаген режеха главите на рибите. Разполагаше с достатъчно място да разтвори няколко книги пред себе си и заради жълтеникавите им страници започна да си представя, че те са защитната му стена. Точно това изпитваше, когато се измъкваше сутрин от апартамента, за да отиде в библиотеката: всяко изречение за мъжкото и женското начало щеше да го пази през следващата година, когато, както си бе обещал, всичко щеше да се промени.