Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
Лили обаче все още не искаше да говори с него. Тя взе тор- бичката с полата, благодари на мадам Льо Бон и се шмугна покрай пробната до съседната сергия, където плешив мъж продаваше счупени порцеланови кукли.
Когато Лили се прибра у дома, Грета бършеше прах с влажен парцал. На другата сутрин на гости щеше да пристигне Карлайл. Апартаментът се нуждаеше от почистване, тъй като по ъглите се бяха събрали валма прах, а Грета отказваше да наеме прислужница.
– Нямам нужда от помощ – казваше тя, докато размахваше ръкавици, за да пропъди вдигналия се във въздуха прахоляк. Не съм от жените, които наемат прислужници. – В действителност обаче беше точно от този тип жени.
– Карлайл пристига след час – рече Грета. Носеше кафява вълнена рокля, която подчертаваше прекрасно фигурата ѝ. Като Лили ли ще останеш облечен?
– Да, бих искала.
– Само че Карлайл не бива да вижда Лили веднага. Нека първо види Айнар.
Грета беше права, но частица от Айнар искаше първо да се запознае с Лили, все едно тя бе по-добрата му половина. Той окачи плисираната пола в гардероба и се съблече, събу коприненото бельо. Коприната бе сива и мека, и шумолеше едва доловимо, когато ходеше. Не искаше да сменя финото бельо с вълнени гащи и долна риза, които го боцкаха и в топлите дни го задушаваха от горещина. Не искаше Лили да бъде изцяло тикната дълбоко в гардероба. Не обичаше да я крие. Затвореше ли очи, виждаше само нея; Айнар не можеше да си представи самия себе си.
Обу си панталона и тръгна да излиза.
– Къде отиваш? – попита Грета. – Карлайл ще пристигне всеки момент.
Небето бе безоблачно. Сградите по улицата хвърляха дълги, хладни сенки. Канавката беше пълна с мокри боклуци. Айнар се чувстваше самотен и се чудеше дали някой на света ще успее да го опознае напълно. Вятърът сякаш преминаваше директно през тялото му.
Отиде до малката уличка северно от Халите. Наоколо нямаше много хора, само собственикът на магазина за тютюн, облегнат на вратата, една дебела жена, която чакаше автобус, и мъж с прекалено тесен костюм, който вървеше бързо, нахлупил ниско шапката си.
В коридора на номер 22 шал с петна от вино лежеше на стълбите пред вратата на мадам Жасмин-Картон.
– Днес сте подранили – каза тя и погали котката, след което подаде на Айнар ключа за Зала 3. Това бе стаята, която посещаваше обикновено. Столът, тапициран със зелена вълна. Металното кошче, както винаги бе празно – неубедителна илюзия, че никой друг не използва стаичката. И двете прозорчета в противоположните краища на помещението със спуснати черни щори. Айнар винаги вдигаше щората на прозорчето отдясно. Дръпваше опънатия шнур и щората се навиваше с плясък. Не помнеше вече колко пъти бе седял на зеления стол, а стъклото бе запотено от дъха му, докато от другата страна танцуваше голо момиче. Това се бе превърнало в почти всекидневен навик, както ходенето на басейн и разходките му до ъгъла на улица "Етиен-Марсел", за да вземе от пощата писмата, които бяха предимно за Грета. Мадам Жасмин-Картон винаги му взимаше пет франка и никога не предлагаше отстъпка, макар Айнар да смяташе, че би отказал, дори да му предложи. Обаче му позволяваше да стои в Зала 3 колкото пожелае; понякога седеше на зеления стол половината ден. Дори бе спал там. Веднъж си купи хлебче, ябълка и парче сирене и обядва, докато жена с увиснал като торба корем танцуваше около люлеещо се конче.
Айнар обаче никога не посягаше към другия прозорец, защото знаеше какво има зад него. Знаеше, че дръпне ли друга щора, няма да може повече да се върне към прозореца отдясно.
Днес обаче имаше чувството, че в Зала 3 има само един про- зорец – онзи отляво. Той вдигна щората и надникна.
Стаята от другата страна бе боядисана в черно и имаше настлан с дървени дъски под. Имаше и малка кутия, също черна, върху която с един крак бе стъпил млад мъж. Краката му бяха космати като ръцете на мадам Жасмин-Картон. Беше среден на ръст с отпуснат корем и гладки гърди. Езикът му се подаваше между устните, а ръцете му бяха поставени на хълбоците. Момчето въртеше ханш, а леко втвърденият му пенис подскачаше като рибка над вода. По усмивката Айнар разбра, че младежът е влюбен в себе си.
Изгуби представа колко дълго гледа как момчето пружинира на пръсти, а пенисът му набъбва и се свива като лост, който се вдига и спуска. Айнар не помнеше как е паднал на колене и прилепил нос в стъклото, но когато се осъзна, беше в тази поза. Не помнеше да е разкопчавал колана си, но панталонът му бе свлечен до глезените. Не помнеше кога е свалил и сакото, вратовръзката и ризата, но те бяха струпани на купчинка върху зеления стол.