Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Той се зачуди за миг кой ли бе издрънкал за разследването пред Селин, но реши, че това всъщност нямаше значение. Той самият трябваше да й каже. А сега тя нямаше да го разбере и да му прости.
Освен ако не разреши случая бързо. Освен ако този път не успее да залови убиеца и сложи край на кошмара веднъж завинаги.
След набързо приготвения сандвич с бри и шунка и леденостудената бира „Сам Адамс“ — французите правеха много неща идеално, но бирата не бе едно от тях — той се захвана с планината от бележки. Стана почти десет, преди да си провери гласовата поща. Имаше три съобщения относно бюджета на Интерпол, едно, свързано със случай, по който отделът му работеше в Богота, а петото бе от майка му в Ел Ей. Тя го питаше дали си е спомнил деветдесетия рожден ден на баба си, който той бе забравил, разбира се. Последното, шесто съобщение от инспектор Лиу го накара да настръхне.
Лиза Баринг имаше любовник. Внезапно теорията на Демартен престана да изглежда толкова откачена. Дали беше Лайл Реналто, но с различно име и самоличност? Щеше да е по-стар, разбира се, в края на четиридесетте, но вероятно все още бе достатъчно привлекателен, за да съблазни самотна и отегчена млада съпруга.
Лиу споменаваше, че любовникът бил отседнал във вилата на Баринг в Бали. Ако това беше вярно, не можеха да му позволят отново да се изплъзне.
Той се зачуди дали да не звънне на Лиу, но реши, че това може да изчака. Ами ако Реналто сега си събираше багажа заедно с този на Лиза? Ако се канеше да я отвлече и убие, както бе постъпил с останалите жени? Лиу бе поискал помощ от полицията в Бали и Дани щеше да му я осигури.
Той набра номера на Интерпол.
— Имам нужда от разрешение за операция във Вали. Свържете ме с шефа на полицията в Джакарта.
Инспектор Лиу погледна телефона си. Все още нямаше нищо от Лион.
Интерпол можеше да върви на майната си, а също и индонезийците.
„Това е моето разследване. Няма повече да искам позволения“ — реши той.
Разговорът с Индонезия не мина добре. Не бяха искали помощ от Интерпол и не знаеха нищо за „Азраел“. Хонконгската полиция вече се бе изложила, тормозейки някои от жителите на острова. Инспектор Лиу, който не бе спазил условностите, сега имаше нахалството да изисква сътрудничество и да ги моли да издадат заповед за арест, макар да не бе успял да осигури доказателства за престъпната дейност на никого от обитателите на вила „Мираж“.
Инспектор Лиу и Интерпол можеха да си заврат молбите там, където слънце не огрява.
Потиснат, Дани се върна към работата си, но сърцето му не беше в нея. Може би трябваше да се обади на Селин? Още не бе се прибрала, а това не бе типично за нея. След скандал тя обикновено изфучаваше навън за няколко часа и се прибираше у дома след няколко чаши вино, готова за крясъци и страстен секс за сдобряване.
Дани бутна документите настрани и от папката изпадна лист от факс. Беше от кабинета на Лиу в Хонконг. Как ли го беше пропуснал по-рано? След заглавната страница имаше сканирана снимка. Беше черно-бяла и неясна, очевидно правена отдалеч. Показваше прегърнати мъж и жена на терасата. Дани се вгледа в мъжа внимателно, търсейки прилика с Лайл Реналто. Невъзможно. Качеството на снимката бе ужасно. Но все пак в образа имаше нещо познато. Формата на главата, стойката на мъжа, протегнатата му към жената ръка, вероятно госпожа Баринг, начинът, по който чертите на лицето му изглеждаха опънати, сякаш се усмихваше широко…
Стомахът на Дани се сви.
Мили боже, не! Не!
Не може да бъде.
Той вдигна телефона с трепереща ръка.
17.
Мат Дейли седеше до басейна, наслаждаваше се на слънцето и отпиваше джин с тоник, идеално приготвен от госпожа Харкорт, когато мобифонът му звънна. Номерът на Дани Макгуайър се изписа на екранчето.
По дяволите, помисли си Мат. Чувстваше се виновен пред Макгуайър. Виновен, че избягваше обажданията му. Виновен, че не му бе разказал за Лиза. Не можеше да обясни мълчанието си, дори на самия себе си. Просто това, което преживяваше с Лиза, бе лично и скъпоценно и той се страхуваше, че ако отвори вратата към външния свят, мечтата му щеше да се срине.