Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Лиза знаеше, че го провокира, а това вероятно не бе много разумно при дадените обстоятелства, но просто не можеше да се спре. Лиу беше прекалено арогантен и груб. А нещата, свързани с Мат, за които намекваше бяха направо абсурдни.
Стори й се странно колко спокойна и самоуверена се чувстваше. Тази сутрин, когато се събуди в спалнята си във вила „Мираж“ и видя шестима мъже, насочили пистолети към главата й, спомените за убийството на Майлс оживяха толкова ярки, че се уплаши да не припадне. Ако Мат не бе до нея, за да я успокои, вероятно така и щеше да стане. Милият Мат! Как бе възможно някой да си помисли, че той е замесен във всичко това? Тя се зачуди къде ли бе той сега и как се отнасяха с него. Не бе имала време да размишлява върху случилото се между тях снощи, тъй като я натовариха грубо на самолета, после я метнаха в патрулна кола и я докараха в потискащата стая за разпити, а противният инспектор Лиу започна да изстрелва въпросите си като отровни стрелички.
Лиза затвори очи и усети твърдото, страстно тяло на Мат Дейли, притиснато към нейното. Заля я толкова силно желание, че се изчерви. Но възбудата бе смесена и с други емоции. Страх. Вина. Трудно й бе да определи чувствата си, когато ужасният Лиу й дишаше във врата. Но пък не се страхуваше прекалено много, макар да нямаше основания за смелостта си.
„Вече не съм сама. Мат е с мен. Мат ще ме спаси“ — въртеше се в ума й.
Вратата се отвори.
— Лиза, скъпа, дойдох максимално бързо.
Не беше Мат, но все пак бе избавление. Джон Кроули, адвокатът на Лиза, бе старши партньор в „Кроули и Роу“, една от водещите адвокатски кантори в Хонконг. В средата на петдесетте години, висок, мургав и изискан, Джон Кроули определено излъчваше авторитет. Носеше гравирани с инициалите му копчета за ръкавели и елегантен костюм, който струваше повече от годишната заплата на инспектор Лиу, ухаеше на одеколон за след бръснене „Флорис“ и самоувереност. Лиза забеляза начина, по който Лиу се сви притеснено.
— Джон! Как разбра къде да ме намериш? Не ми позволиха да се обадя.
— Знам — кимна Кроули и седна без покана. — Едно от нарушенията на протокола от страна на инспектор Лиу. Един твой приятел се свърза с мен. Господин Мат Дейли.
Лиза се ококори.
— Вече са пуснали Мат?
— Естествено. След като показал паспорта си, станало ясно, че дори не е бил в страната в нощта на убийството на Майлс. Всяка идея за участието му в престъплението е чиста фантасмагория. Както и за твоето участие.
Джон Кроули нетърпеливо погледна скъпия си часовник „Картие“.
— Инспектор Лиу, на какво основание задържате клиентката ми?
— Имаме нужните правомощия — заяви Лиу и му подаде купчина листа, всичките изписани на китайски.
Джон Кроули ги погледна, сякаш се чудеше дали да си издуха носа в тях, после ги бутна презрително настрани.
— Предявено ли е обвинение на госпожа Баринг?
— Не още. Тук е, за да отговори на няколко въпроса. Има несъответствия, сериозни несъответствия между разказа на госпожа Баринг за случилото се в онази нощ и показанията на персонала й.
Адвокатът се завъртя към Лиза.
— Кога те арестуваха? В колко часа?
— Тази сутрин. Мисля, че беше около десет. Не съм сигурна. Спях, когато нахлуха във вилата.
Кроули отново погледна часовника си.
— Преди девет часа. А това означава, че инспектор Лиу разполага с три допълнителни часа, в които да приключи с въпросите си. Ако дотогава не те обвини, свободна си да си ходиш.
Инспектор Лиу се вторачи мрачно в адвоката. Подозираше, че Дани Макгуайър от Интерпол бе по някакъв начин замесен в това. Вместо да отговори на обаждането му Макгуайър се бе заел с проблема лично и се бе свързал с американското посолство, предпочитайки да работи с изгнаници, а не с местната китайска полиция. Интерпол трябваше да е безпристрастен, но Макгуайър, Кроули, Лиза Баринг и Мат Дейли бяха американци. А американците винаги се поддържаха.
— Както правилно отбелязахте, господин Кроули, времето е ограничено. Затова ще съм ви благодарен, ако спрете да го губите. Госпожо Баринг — обърна се той към Лиза, — в „Кралица Елизабет“ ми казахте, че съпругът ви нямал живи роднини, с които да се свържем. Но както добре знаете, Майлс Баринг има дъщеря от първия си брак. Алис.
— Вярно е. Но Майлс не поддържаше връзка с нея, нито тя с него. След развода бившата му съпруга се върнала в Европа и той изгубил връзка с нея и детето.