Ангел на мрака

Не беше щастлива, защото всички оправдания на Дани за закъснението му щяха да са лъжа, но тя бе прекалено уплашена, за да го предизвика с истината, че Анджела Джейкс се бе завърнала в живота им.

Понякога Селин сравняваше Анджела Джейкс с любовница.

Адски дребнаво е да ревнуваш жена, с която съпругът ти никога не е правил секс и никога няма да прави. Жена, която почти със сигурност е мъртва.

Този път Селин гледаше на Анджела повече като на пристрастеност, като на алкохол или метамфетамини, или пресен кокаин. След пет щастливи години Дани се бе върнал към болезнената си наркомания. И лъжите вече бяха започнали.

— Фремьо ме задържа на събрание.

— Матилда е болна и ми се наложи да поработя върху документацията.

— Ще оценяват отдела ни следващия месец. Ще трябва да работя извънредно.

Селин провери всяка история, но бездруго знаеше какво щеше да открие.

„Ако искаш да лъжеш на воля, Дани, не трябваше да се жениш за полицайка.“

Той дори нямаше смелостта да й каже, че е започнало ново разследване и той оглавява екипа по случая „Азраел“. Но ако лъжите на Дани бяха прозрачни, то и тактиката на Селин бе същата. Изискани вечери. Секси дрехи. Сякаш имаше шанс срещу пристрастяването му. Срещу Анджела.

— Съжалявам, че закъснях — извини се Дани, като влезе у дома, стиснал купчина папки в едната ръка и куфарче в другата. — Не си готвила, нали?

— А ти как мислиш? — рязко се сопна Селин, като хвърли поглед към обгорените останки от месото.

Дани я изгледа засрамено.

— Съжалявам, скъпа. Трябваше да ми кажеш.

— Трябваше да ти кажа? Трябваше да ти кажа!

Вбесена, тя профуча покрай него, яростно видение от червена коприна, грабна палтото си от закачалката и излезе.

— Майната ти, Дани. И майната му и на Азраел.

Преди Дани да успее да проговори, тя бе изчезнала.

Азраел. Значи Селин вече знаеше. Мамка му.

Инстинктивно понечи да тръгне подир нея, но знаеше от личен опит, че когато бе толкова ядосана, Селин се нуждаеше от самота. Каквото и да й кажеше сега, само щеше да разпали гнева й. Той изморено остави папките на кухненската маса. Следобедът му бе дълъг, изтощителен и безплоден. Прекара повечето време на телефона с полицията в Ел Ей, издирвайки всяка възможна следа и молейки за всяка услуга, за която можеше да се сети, в опит да се добере до Лайл Реналто. Но никой не бе виждал и чувал мръсника от 1997 година. Напуснал адвокатската си практика още същата година, около дванайсет месеца след убийството на Джейкс и десет месеца след изчезването на Анджела. Същата година, когато и Дани напусна града.

Според колегите му Лайл заминал да започне нова работа в Ню Йорк, откъдето бил родом, но Дани не намери и следа от него в обществените бази данни. Телефонните сметки и режийните, отделът за превозни средства и службата по социални осигуровки също го оставиха с празни ръце. Разбира се, беше твърде рано. Но ключовите играчи в случая на Джейкс бяха склонни да се изпарят във въздуха, когато Дани искаше да говори с тях. Познатите стари чувства на безпомощност и раздразнение се завърнаха. През деветдесетте години в Ел Ей Дани имаше чувството, че истината му се изплъзва като мокър сапун: в един миг бе в ръката му, а в следващия се изплъзваше от пръстите му. Така ли щеше да е и с „Азраел“?