Ангел на мрака

Лиза бърбореше несвързано. Думите й издаваха сложна смесица от емоции, отчасти мъка, отчасти гняв и отчасти вина. Последното измъчваше Мат най-много, защото знаеше, че е типично за жертвите на изнасилване да изпитват вина, сякаш те някак са предизвикали случилото им се. Последното, от което Лиза се нуждаеше, бе инспектор Лиу или Дани Макгуайър да я обвинят с недомислените си теории. Той трябваше да я предпази от това.

Лиза плака с часове. Мат също заплака — за нея, за себе си, за жестокия свят, който позволяваше подобни ужаси да се случват на невинна красива жена като Лиза. И в някой момент по време на дългата прегръдка и последните бариери между тях отпаднаха.

Мат не помнеше кой кого съблече първи и кой целуна първи другия. Помнеше само, че се отдаде на Лиза с душата и тялото си, по начин, по който никога преди не се бе предавал на жена. Тя също му се отдаде така пълно, а копнежът и нуждата й бяха не по-малко силни от неговите. Любенето им беше великолепно. Лиза беше красива, копринена, топла и ненаситна. Правиха любов под звездите на терасата до басейна, после във водата. След това Мат я избърса като бебе и я отнесе в спалнята, а тя го замоли да я люби отново и отново. Това бе най-прекрасното нещо на света. Желанието и гладът на Лиза бяха вълшебна изненада след дългите седмици несигурност и плахост. Струваше му се, че бе отключил врата и друга жена бе завзела тялото на Лиза: сексуална, похотлива, напълно невъздържана жена.

Мат изстена от удоволствие, когато тя го пое в устата си, после го възседна и застена, експлодирайки в поредния оргазъм. Когато свършваше, Лиза забиваше нокти в гърба му, сякаш искаше да го притежава и обсеби напълно. Мат се подчиняваше с радост, запленен от въодушевлението на мига. Забавната, резервирана, замислена жена, която бе до него през последните няколко седмици, изчезна, заменена от това великолепно създание, това диво, ненаситно и отчаяно животно.