Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Защо се забави толкова, смотано копеле? — изхили се Мат.
— Не. Каза ми следното: „Съпругите са ключът към всичко това“. Спомняш ли си?
— Не и Лиза.
— Защо не и Лиза? — предизвика го Дани. — Защото си влюбен в нея?
Да!
— Не, разбира се, че не.
— Откога познаваш тази жена, Мат? От месец? Два? Помислял ли си, че тя може да те използва?
— Хм, да видим — каза Мат. — Тя е безумно красива милионерка. Аз съм разорен бивш писател на комедии, който скоро ще бъде разведен. При това не съм в най-добрата си физическа форма. Да, схващам идеята ти. Тя определено ме използва.
Дани се усмихна. Дейли го вбесяваше страхотно, но сухият му хумор наистина успя да го развесели.
— Имам предвид, че те използва за информация. Знаеш за убийствата колкото полицията, може би дори повече. Ако любовникът на Лиза е отговорен за тях…
— Не е.
— Откъде знаеш?
— Защото тя няма любовник! Не чу ли и дума от това, което ти казах?
Дани не успя да потисне раздразнението си.
— Позволи ми да ти обясня всичко отново. Ако не изчезнеш от вилата, при положение че не бъдеш заклан от любовника на гаджето си междувременно, хората на Лиу ще те арестуват и ще те хвърлят в миризлив китайски затвор, а аз не мога, повтарям, не мога да дойда да те спася.
— Добре — кисело отвърна Мат и затвори телефона.
— Хей, наред ли е всичко? Чух те да крещиш.
Лиза излезе от вилата. Носеше дълго тъмносиньо кимоно, завързано на кръста, дългата й коса бе разпусната и сресана. Очевидно се бе приготвила да си ляга. Мат засия, когато я видя.
„Тя е ангел. Моят ангел. Не трябва да я тревожа с тези дивотии.“
— Всичко е наред — насили се да се усмихне той. — Няма нищо тревожно. Само разногласия с приятел.
— Някой от родината ти?
— Нещо такова.
Лиза натисна бутон и каменното огнище избухна в пламъци, които хвърляха оранжева светлина по кожата й.
— Мога ли да седна при теб?
Усмивката на Мат се разшири.
— Разбира се — отговори той и потупа седалката до себе си, като изпита диво желание да я докосне. — Работеше ли?
— Опитвах се — свенливо се усмихна тя. — Да си изпълнител на нечие завещание е много по-трудно, отколкото звучи. Свят ми се вие от числата. Май не мога да се съсредоточа.
Поседяха мълчаливо за малко, загледани в танцуващите пламъци.
— В Позитано имаше такова огнище — промърмори Лиза. — Майлс го хареса толкова много, че накара да му построят същото тук.
Мат не каза нищо. Не искаше да говори за Майлс или да слуша за ваканциите му с Лиза. Не и сега.
Внезапно Лиза избъбри:
— Не спирам да мисля за онова, което ми се случи. За изнасилването.
Мат стаи дъх. За първи път от месеци тя заговаряше за нападението. И за първи път използваше думата „изнасилване“.
— Искаш ли да говориш за това? Не е нужно, ако не искаш.
Тя вдигна колене към гърдите си, облегна се на Мат и обви ръка около кръста му. Никога преди не се бе доближавала физически до него, поне по собствено желание. Мат затвори очи, потънал в топлината и аромата й — жасмин и пачули, в нежната ласка на косата й. Дали някога бе изпитвал същото и с Ракел? Не помнеше. Всъщност в този момент изобщо не можеше да си спомни жена си.
Лиза заговори с тих, но твърд глас.
— Искам да говоря за това. Трябва. Трябва да поговоря с теб.
По-късно Мат Дейли щеше да се мъчи да си припомни всяка подробност от тази нощ. Лиза изля сърцето си пред него, разказа му за изнасилването. Започна нервно и гласът й трепереше и се накъсваше, но стана по-уверен, когато страхът й се превърна в гняв. Разказа му как мъжът я удрял и душал, как я насилвал да изпълнява гнусни и извратени действия, докато Майлс наблюдавал. Как се опитала да отдели психиката си от кошмарната гавра с тялото й. Как през цялото време знаела, че мъжът ще нарани Майлс, и все пак колко шокирана и ужасена била, когато видяла пистолета.
Говорът й се ускори, лавина от болка, набираща скорост и обем. После внезапно лавината избухна, яростта й премина и потекоха сълзи.
Тя захлипа в прегръдките на Майлс.
— Той не трябваше да го извършва. Знаеше, че не исках да го прави. Казах му да спре, молих го! Но какво можех да направя? Каква сила имах? Каква сила съм имала някога?